Теория на хаоса
- Автор: Рабб Джонатан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Теория на хаоса». Краткое содержание книги:
Смъртоносният документ е същината на ТЕОРИЯ НА ХАОСА — смразяващ автентичен трилър, който ви държи в напрежение до последната страница. В него се описва глобална интрига и политическа конспирация, която следва отчаяното търсене на митичния ръкопис, който би предизвикал наистина ужасяващи последици за нашия модерен свят.
— Очевидно да убие търговеца…
— Да, сигурен съм в това. — Той внимателно пъхна кърпичката в джоба си. — Може да ти е интересно да научиш, че Джаспърс не е работил сам, факт, който предизвиква няколко много интересни въпроса, които водят към теб.
— А, това е вече истинска изненада. — Сара се усмихна. — Но не искаше ли това през цялото време? Да ме изпратиш на задача, да отскубна няколко пера и после да видиш какво ще се получи? А ако в процеса се наложи да премахна няколко души, е тогава имаш на разположение съвършеното оръдие. Натискаш точните бутони, прегазваш няколко невинни човешки живота, а пък малката кукличка ще поеме цялата отговорност. И веднага се връща, защото, виждаш ли, тя няма да може да живее в покой със себе си, ако допусне отново същите грешки.
— Един учен човек би видял в това последния й шанс да облекчи съвестта си.
— Ти, мръсно копеле.
— Възможно е и да съм, но всичко това е заради добрата кауза, Сара. Тоя занаят си е мръсен още от самото начало.
— Наистина ли? — Сара се овладя. — Проблемът е, че от моя гледна точка нещата съвсем не изглеждат така, сякаш е станало по начина, за който си се надявал да се получат. В противен случай едва ли бих имала удоволствието да се наслаждавам на компанията ти в такова чудесно утро.
— Трябва да разбера какво знаеш. Нещата могат да вземат много лош… обрат.
— За кого? За мен ли? — Сара напъха ръцете си дълбоко в джобовете. — Тъкмо този много лош обрат по твоите думи може да се окаже съществена стъпка напред. — Вятърът отново напомни за себе си, пронизвайки плещите й.
— Може да настинеш тежко след изминалата нощ — каза той. — Трябва да се връщаме. — И той се завъртя и тръгна към алеята.
— Грижата ти е страшно затрогваща — отвърна тя.
— Не, боя се, че не е.
Обратният път извървяха в мълчание, докато излязоха пред мъжете до служебната кола. Причард огледа и тримата и кимна веднъж — сигнал да запалят двигателя.
— Аз те изпратих на задача и тази задача беше изпълнена. Нямам намерение да позволявам фиаското след Аман да се повтори. Просто съм тук, за да съм сигурен, че проблемът е избегнат.
Сара понечи да отговори, но спря с очи, вперени в Причард.
— Пък аз си помислих, че си дошъл, защото някои канали са станали много несигурни?
— Пък аз си мислех, че ти ще бъдеш повече от щастлива да се отървеш от всичко това.
— От всичко кое, Артър?
— Нали затова си приказваме така сладко-сладко? — Причард й намигна и добави: — Ти направи всичко, което се очаква от теб. Време е вече да се отдръпнеш.
— Толкова лесно? — Сара поклати глава. — Те знаят коя съм, откъде идвам и какво знам за тях. Едва ли е толкова лесно да ме оставят на мира.
— Може и да се изненадаш, но е така.
— И какво означава това?
Той отново направи пауза.
— Наистина ли искаш да ти отговоря на въпроса? — Думите сякаш се забиха като игли в съзнанието й. — В момента не разполагаш с кой знае какъв избор. Най-добре е да проявиш разум.
— На Джаспърс са му устроили капан и това ти е добре известно.
— Да, предполагам, че си права. Но той в момента или е мъртъв, или го издирват за убийство. Това е част от жертвоприношенията, които се налага да правим.
Той се обърна и се насочи към колата, без да очаква отговор.
Сара го проследи с поглед. Доверието му към нея си беше чиста проба лъжа. Последва второ кимване с глава и двама от мъжете тръгнаха към нея. Тя имаше на разположение не повече от минута да обмисли ситуацията и да разшифрова колебанието, което бе прочела в очите му. Най-добре е да проявиш разум. Той не бе произнесъл почти нищо съществено, нищо повече от фрази уловки в играта на котка и мишка, но въпреки всичко бе успяла да го долови, да разкрие несъстоятелността на тезата му. Наистина ли искаш да ти отговоря на този въпрос? Това, към което се стремеше той, беше да елиминира, без значение как — дали чрез скалъпена конспирация в Комитета, или чрез страха от повторението от Аман. Колко ли други варианти бе отхвърлил, преди да вземе решението да се яви сам на срещата? Какво ли беше онова, което той мислеше, че й беше известно? Несъстоятелност и колебание.
Рев на двигател проряза утринния въздух — увертюра към гледката, която изникна иззад гаража. Четири гуми с височина метър и петдесет запръскаха чакъл в почти всички посоки, с мост, задвижващи оси и ауспуси напълно открити под малката кабинка метър и двайсет на метър и двайсет. На вратите с големи букви беше изписано БЕЛЯ, стилизираното Б се надигаше като вълна в метално червено и синьо. От волана я гледаше захилената физиономия на Джеф, чиято уста крещеше нечута покана сред бесния грохот на двигателя. Хората на Причард се затичаха, а ръцете им посягаха към вътрешните джобове. Водена от чист инстинкт, Сара се затича към страната на пасажера, дръпна вратата и скочи в тапицираната с червена изкуствена кожа седалка. Машината се разтърси, Джеф превключи на по-горна предавка и чакълът под гумите захвърча като ураган назад. Сара протегна ръка към вратата, за да я дръпне. Беше й нужна цялата сила, за да притегли тежката стоманена врата. Миг по-късно, вече в безопасност в препускащата с бясна скорост машина, тя се вгледа в момчето, което я бе спасило.