Теория на хаоса
- Автор: Рабб Джонатан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Теория на хаоса». Краткое содержание книги:
Смъртоносният документ е същината на ТЕОРИЯ НА ХАОСА — смразяващ автентичен трилър, който ви държи в напрежение до последната страница. В него се описва глобална интрига и политическа конспирация, която следва отчаяното търсене на митичния ръкопис, който би предизвикал наистина ужасяващи последици за нашия модерен свят.
— Да.
— И отново всичко би могло да е далеч по-добро от това.
— Е, поне този път си се отървала без всякакви угризения на съвестта.
— Последния път нямаше такива. — Изражението на Причард остана непроменено.
— Новото при теб е ескортът ти. Не е присъщо на стила ти.
— Повече е досадно, отколкото полезно, но е най-добрият избор, като имаме предвид контакта.
— Контактът? Кой контакт?
— Ти. Казали са им, че аз съм посредник на Съвета за национална сигурност, който изнася информация от Никарагуа. А ти си обрисувана като неохотна връзка. Мислят, че си доста опасна. Дори може да си заплаха за собствената ми сигурност.
— Тази част от описанието ми поне отговоря на истината.
— Да, сигурен съм в това — отвърна той.
— И те няма да вдигнат шум?
— Не и ако и ти не вдигнеш. — Това беше по-скоро препоръка, отколкото отговор. Той пъхна ръце в джобовете на палтото си. — Трябва да се прибереш.
— Мислех си, че вече сме приключили с тази тема.
— Нещата се променят. Трябва да дойдеш с мен.
Сара пропусна поканата му покрай ушите си.
— Чрез Стайн ли ме проследи?
— Той беше доста тромав. Онази игра при Тайг беше скалъпена в последната минута. Не че Боб имаше кой знае какъв избор, но той ни даде координатите на мястото. Ние просто трябваше да изчакаме да се появиш. Не беше съвсем като игла в купа сено.
— Скъсаният ремък в Престертън?
— Човек работи с онзи материал, който му е под ръка.
— Камион На автомонтьор на самотен междуселски път — кимна тя на себе си.
— Достатъчно невинен външен вид, избор, не по-лош от който да било друг. И омазаната ви с грес маймуна… Е, той изигра блестящо ролята си. Ти трябваше да излезеш някъде по течението. Не бяхме наясно само докъде можеш да се добереш.
— Защо не дойде да ме прибереш?
Причард си позволи слаба усмивка.
— Едва ли щеше да скочиш с ентусиазъм в някоя правителствена кола и с мен на задната седалка. Трябваше да сведем до минимум възможностите ти за избор. Господин Мик се оказа най-добрият вариант.
— Това е малкото му име — поправи го Сара.
— Сигурен съм, че е така.
Алеята започна да завива към гърба на гаража. Внезапен силен повей на вятъра ги блъсна в гърдите. Причард придърпа палтото си по-плътно около тялото си.
— Значи сега просто трябва да се кача в колата с теб и тримата ти приятели без борба, без каквито и да било въпроси?
— Предполагам, че да.
— Защото вариантите ми са крайно ограничени. Неколцина свидетели. Обичайната история, която обяснява всичко, което те трябва да знаят за мен.
— Нещо такова. Да.
— В цялата работа остава единственото слабо място — ти. Защо му е на Причард да излиза на светло? Защо просто не си изпрати момчетата? Резултатът ще си бъде все същият. Или има промени в политиката на Комитета, за които не съм в течение?
— Политиката — отвърна той, докато измъкваше кърпа от джоба си, за да издуха носа си — си е все същата, както си беше. Ако трябва да бъда груб, ще кажа, че някои от каналите просто не са толкова сигурни, както би ни се искало да бъдат.
— Което означава?
Причард не отговори; беше се загледал в далечината.
— Странно — каза Сара. — Стайн и той произнесе същите думи. Което никак, ама никак не ме кара да се доверя на когото и да било от вас.
Той отново се усмихна.
— Това не беше ли част от репертоара ти?
— Все още не си ми отговорил на въпроса. Защо ти?
— Защото трябваше да разбера какво знаеш.
— И ти не можа да го измъкнеш от Боб? — Те стигнаха до края на алеята. Пред тях се откри широко пространство. Сара спря. — Направо не мога да повярвам.
— За нещастие, нашият приятел Стайн изчезна. — Причард продължи да крачи напред, изоставяйки Сара зад себе си. — Никога не съм си и мислил, че той разполага с отговорите на интересуващите ме въпроси.
— И как така? По собствено желание?
Причард спря с очи, втренчени в малка птица, кацнала върху клонка, все така обърнал й гръб.
— Не е изненадващо, че всички съществени папки са изчезнали с него.
— Съжалявам да го чуя.
— Да, така и предполагах, че ще съжаляваш. — Той отново извади кърпичката си, без да откъсва поглед от птичката. — А междувременно нещата около нашия доктор Джаспърс започват доста да загрубяват.
— Наистина ли? — запита безучастно Сара.
— Има информация, че е замесен в смъртта на един търговец на книги в Германия.
— Това е пълен абсурд.
— Възможно е.
— И по какъв начин е замесен?
— Това е информация от статии във вестниците, полицейски доклади. От тоя сорт. — Той започна грижливо да сгъва кърпичката си и се обърна към нея. — Всичко това се е случило преди шестнадесет часа в едно градче на име Волфенбютел. — Той вдигна поглед към нея. — Предполагам, че едва ли имаш представа какво може да е търсил доктор Джаспърс там.