Колоните на сътворението
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Колоните на сътворението». Краткое содержание книги:
Накрая прибави към сместа тъмното прахче от трескавичната роза, счукана от Дженсън в хаванчето. Също като Милостта, на която приличаше, то можеше да бъде както животоспасяващо, така и смъртоносно.
Запита се какво ли би казал Себастиан за подобна субстанция и дали Брат Нарев би поискал унищожаването на трескавичните рози, понеже могат да бъдат опасни.
Дженсън прибра съдовете по местата им, докато лечителят занесе подсладената с мед напитка на момчето. С помощта на майката приближиха чашата до малките устнички и внимателно започнаха да вливат течността в устата му.
Капка по капка, успяха да накарат детето да изпие до дъно ценното лекарство. Не можаха да го събудят, така че всичко стана много бавно, трябваше да го изчакват да преглътне насън, после да продължат със следващата капка.
В това време се появи и Себастиан. През отворената врата Дженсън мярна звездното небе. В краката и се втурна облак вечерен хлад, който я накара да потръпне. При тихо време и ясно небе като тазвечерното обикновено се очакваше леденостудена нощ.
Себастиан се отправи към огъня, нетърпелив да се стопли. Дженсън добави още една цепеница и я намести с ръжена, за да хване по-бързо. Лечителят, поставил ръка на рамото на майката, наблюдаваше внимателно как тя продължава да изсипва течността капка по капка в устата на болното дете. Остави я да довърши и след като закачи наметалото си на пирона зад вратата, се присъедини към Дженсън и Себастиан.
— Роднини ли са ви? — попита тай.
— Не — отвърна Дженсън. Вече постоплена, свали наметалото си и го остави на пейката край масата. — Застигнахме я по пътя, имаше нужда от помощ и я докарахме до тук.
— Аха. Тя и момчето ще останат да спят тук. Трябва да го държа под око. — Дженсън бе забравила за ножа, увесен на колана и, докато не засече погледа на лечителя върху него. — Заповядайте да опитате от гозбата, която съм сготвил. Тук винаги имаме достатъчно топла храна за хората, които може да потърсят услугите ни. Късно е за път. Можете да останете да преспите в някоя от хижите. В момента няма други хора, така че си изберете кой която иска.
— Много мило от ваша страна — отвърна Себастиан, — благодарим ви.
Дженсън понечи да го успокои, че двамата могат да спят в една къща, но се сети, че човекът вероятно го е казал заради забележката и че двамата със Себастиан не са съпрузи. Представи си как би звучала подобна реплика, така че предпочете да замълчи.
Освен това да спят заедно навън изглеждаше напълно естествено и невинно. Заедно в една стая обаче бе по-различно. По време на дългото пътуване към Народния дворец тя често се сещаше за нощите, прекарани из странноприемниците. Но това бе преди той да я целуне. Дженсън описа кръг с ръка.
— Тук ли живеят Рауг’Мос?
Мъжът се усмихна, очевидно намерил във въпроса и нещо забавно, но не се подигра на невежеството и.
— О, не, това е само един от лагерите ни, които използваме, докато пътуваме, временна спирка. И място, където хората, които имат нужда от помощта ни, могат да ни намерят.
— Значи момчето извади късмет, че ви заварихме — отбеляза Себастиан.
— Ако оживее, ще бъда щастлив, че се оказах тук, за да му помогна. В този лагер почти винаги има някой от братята.
— Защо? — попита Дженсън.
— Подобни лагери спомагат за получаване на приходи от хора, които иначе не биха имали достъп до лечителите ни.
— Приходи ли? — не се стърпя Дженсън. — Мислех, че Рауг’Мос помагат на хората безвъзмездно не за да печелят.
— Храната, огънят, подслонът, които предлагаме, не се появяват с магическа пръчка само защото някой се нуждае от тях. Очаква се хората, които идват да се възползват от трупаното с векове наше познание, да допринесат с нещо в замяна на оказаната им помощ. В крайна сметка, ако умрем от глад, как ще помагаме на другите? Благотворителността за човек, който може да си я позволи, е въпрос на личен избор. Благотворителност, упражнявана по задължение или насила, е просто учтива дума за робство.
Лечителят, разбира се, нямаше предвид Дженсън, но въпреки това думите му я жегнаха. Тя винаги бе разчитала на помощта на другите, чувстваше, че има право да я получи само защото се нуждае от нея. Сякаш желанието и да получи помощ вземаше връх над собствените интереси на този, който и помагаше.
Себастиан бръкна в джоба си и извади сребърна марка. Подаде я на мъжа.
— Бихме искали да споделим с вас, каквото имаме, в замяна на това, че и вие споделихте с нас, каквото имате.
Бърз поглед към ножа на Дженсън.
— Във вашия случай не е необходимо.
— Настояваме — обади се Дженсън, въпреки че и бе неловко от факта, че парите дори не са нейни, че не ги е спечелила, а ги е взела от един мъртъв войник.