Колоните на сътворението
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Колоните на сътворението». Краткое содержание книги:
Лечителят сведе глава и прие парите.
— В десния шкаф има паници. Моля, обслужете се. Аз трябва да се върна при момчето.
Дженсън и Себастиан се настаниха на пейката пред масата и с апетит излапаха по две паници от вкусната агнешка гозба. Това бе най-прекрасното нещо, което хапваха след баниците с месо на Том.
— Както изглежда, май случихме — прошепна и Себастиан.
Тя хвърли поглед към леглото на момчето, над което се бяха надвесили майката и лечителят.
— Какво имаш предвид?
Сините му очи се впиха в нея.
— Конете ще се нахранят добре, ще отпочинат. Ние също. Ще възстановим силите си и ще можем да спечелим достатъчно преднина пред преследвачите ни.
— Наистина ли смяташ, че все още ни следват? Че знаят накъде сме поели?
Себастиан сви рамене и се съсредоточи върху паницата си. Хвърли бърз поглед към останалите в стаята и продължи:
— Не знам как биха могли, но и преди са ни изненадвали, не е ли така?
Дженсън кимна и продължи да вечеря в мълчание.
— Както и да е, поне ще отдъхнем подобаващо — рече Себастиан. — Така ще увеличим дистанцията помежду ни. Радвам се, че ме подсети как Създателят помага на изпадналите в нужда.
Усмивката му стопли душата и.
— Надявам се да помогнем на горкото момче.
— И аз.
— Ще разтребя масата и ще отида да видя дали нямат нужда от нещо.
Той кимна и изгреба последната лъжица от порцията си.
— Настани се в предпоследната къщичка, аз ще взема крайната. Докато ти разтребиш тук, ще отида да ти запаля огъня.
Себастиан сложи лъжицата в празната купичка. Дженсън хвана ръката му.
— Наспи се добре.
Замаяна от усмивката му, предназначена лично за нея, тя проследи с поглед как Себастиан се приближава към лечителя. По кимането на човека бе явно, че Себастиан му е благодарил и му е пожелал лека нощ. Майката, приседнала край момчето си, не преставаше да го гали по челото. Тя също благодари на Себастиан за помощта. Когато той излезе, тя изобщо не забеляза ледения облак, нахлул през вратата.
Дженсън отнесе на жената паница топла гозба. Онази я прие учтиво, но някак разсеяно, вниманието и нито за миг не оставяше спящото дете. По настояване на Дженсън лечителят седна на масата, а тя сипа и на него паница гозба.
— Чудна е, нищо, че аз съм я правил — рече той весело, след като тя му донесе и чаша вода.
Дженсън се засмя и го увери, че споделя мнението му. Остави го да се навечеря и се зае да измие съдовете в дървеното корито, след което прибави още няколко цепеници в огъня. При допира им с полуизгорелите главни се разхвърчаха искри. Дъбовите цепеници горяха добре, но без оградка на камината всичко отхвръкваше към стаята. Тя намести новите цепеници с ръжена под пореден водопад от искри и сред плътен стълб дим. После взе метлата от ъгъла и почисти изгорелите въглени, нападали пред камината.
Преди лечителят да привърши вечерята си, тя седна на масата при него, за да си разменят няколко думи насаме.
— Утре ще станем рано, така че, в случай че не се засечем сутринта, искам да ти благодаря за всичко, което стори тази вечер. Не само за момчето, но и за нас.
Макар очите му да не погледнаха към ножа, Дженсън разбра, че си е помислил, че именно оръжието е причината да тръгват рано сутринта. Не се опита да го разубеди.
— Благодарим ви за щедрия принос към сектата ни. Средствата ще ни помогнат в усилията за облекчаване болките на хората.
Дженсън разбра, че той просто запълва времето, знаейки, че тя се кани да каже нещо важно. Реши да не го увърта повече.
— Бих искала да попитам за един човек, за когото съм чувала, че живее с Рауг’Мос. Може би дори е лечител, не знам със сигурност. Интересува ме дали знаете нещо за него.
Той сви рамене.
— Питай. Ще ти кажа, каквото знам.
— Казва се Дрефан.
В очите му за пръв път блесна чувство.
— Дрефан беше изчадие, създадено от Мрачния Рал.
Дженсън с усилие овладя реакциите си. Напомни си, че човекът е видял ножа на кръста и, носещ символа на Дома Рал и че това сигурно привнася допълнителна окраска към думите му. Въпреки това звучеше категорично.
— Това го знам. Трябва да го намеря на всяка цена.
— Закъсняла си. — По лицето му се разля доволна усмивка.
— Господарят Рал ни закриля — цитира той един ред от отдаването.
— Не разбирам.
— Господарят Рал, новият Господар Рал, го уби, избави ни от това адско изчадие, копелето на Мрачния Рал.
Дженсън.
Дженсън остана като гръмната, сякаш от мрака изведнъж бяха изникнали хищни нокти, насочени към врата и.
— Значи си сигурен. — Успя да каже само това. — Искам да кажа, че си сигурен, че е дело на Господаря Рал.