Колоните на сътворението
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Колоните на сътворението». Краткое содержание книги:
Докато Дженсън стоеше с протегнати ръце към огъня, а майката подхвана нежни песни, за да успокои момчето си, лечителят отиде забързано до единия шкаф и извади няколко пръстени гърненца.
— Би ли запалила лампата? — обърна се той към Дженсън, докато оставяше гърненцата на масата.
Тя извади от огъня една запалена главня и поднесе трепкащия пламък към фитила, докато захапе, после постави обратно на мястото му стъкления конус. Лечителят смеси щипки различни прахчета от гърненцата в бяла купа.
— Как е малкият? — попита го Дженсън шепнешком.
Онзи хвърли поглед към кревата.
— Не е добре.
— Мога ли да помогна с нещо?
Той отпуши поредния съд.
— Ами ако искаш, би могла да ми донесеш хаванчето от средния шкаф.
Дженсън намери тежкия каменен хаван с чукалото и го остави на масата до лампата. Лечителят прибавяше към сместа жълтеникаво прахче. Беше толкова погълнат от работата си, че дори не се съблече, но поне махна качулката от главата си, та Дженсън успя да го разгледа добре.
Лицето му не прикова вниманието и тъй болезнено, както лицето на магьосника Рал. Не откри нищо забележително в кръглите му очи, високо чело, приятен контур на устните, които и се сториха странно познати. Той посочи една зеленикава стъклена бутилка.
— Би ли счукала в хаванчето малко от това?
Докато той отиде да свали от една висока полица кафяв глинен съд, Дженсън освободи металната скоба и извади стъклената тапа на стъкленицата. Вътре видя удивителни малки цветчета. Най-много я изненада формата им. Бръкна с пръст и преобърна едното. Беше тъмно на цвят, плоско и кръгло. На светлината на лампата се виждаше, че е нещо изсушено. Разклати стъкленицата. Всички изглеждаха еднакви — като мънички Милости.
Също като магическия символ, тези неща имаха външен кръг, контури, очертаващи квадрат вътре и по-малък кръг, вписан в квадрата. През всички тях, сякаш, за да ги свърже в едно цяло, минаваше някаква фигура, прилична на плътна звезда. Макар да не беше точно Милост, поне не във вида, в който Дженсън знаеше, че се рисува, приликата беше поразителна.
— Какво е това? — попита тя.
Лечителят свали наметалото си и нави ръкавите на семплата си роба.
— Цветчета от едно растение. Изсушени влакна от планинска трескавична роза. Красиви са мъничетата, нали. Не може да не си ги виждала друг път. Срещат се във всякакви цветове, зависи къде растат, но най-разпространени са червеникавите. Нима съпругът ти никога не ти е носил букет трескавични рози у дома?
Лицето на Дженсън мигом пламна.
— Не ми е, просто пътуваме заедно. Приятели сме.
— О! — възкликна мъжът, без да звучи нито изненадан, нито любопитен. Посочи. — Виждаш ли това? Венчелистчетата са захванати тук и тук. Когато венчелистчетата и тичинките се махнат и тази избрана част от съцветието се изсуши, в крайна сметка придобиват такъв вид.
Дженсън се усмихна.
— Приличат досущ на Милостта.
Той кимна и също и се усмихна.
— И също като Милостта могат както да помагат, така и да вредят.
— Как е възможно това?
— Едно от тези изсушени съцветия, ако се стрие и добави към този сироп, ще помогне на момчето да заспи дълбоко, за да може да се пребори с треската, да му помогне да я изтръгне от него. Повече от едно обаче причиняват треска.
— Наистина ли?
Той се надвеси към нея.
— Изпиеш ли двайсетина, трийсет със сигурност — няма лек. Треската свършва моментално с фатален край. Именно оттук идва и името на растението. — Усмихна и се загадъчно. — Подходящото име за едно цвете често се свързва с любов.
— Предполагам — замисли се тя над думите му. — Но ако изпиеш повече от едно, но по-малко от двайсет, пак ли ще умреш?
— Ако си достатъчно глупав да прибавиш към чая си десетина-дванайсет, веднага ще легнеш с треска.
— И постепенно ще угаснеш, също както, ако си изпил повече?
Той посрещна с усмивка искрената загриженост, изписана на лицето и.
— Не. Толкова ще причинят лека треска. След ден-два ще се оправиш.
Дженсън надникна внимателно в стъкленицата с опасните, подобни на Милостта, цветчета, и я остави встрани.
— Нищо няма да ти стане, ако пипнеш едно — рече той, за белязал реакцията и. — За да ти навредят, трябва да ги изпиеш. Дори тогава, както ти казах, едно от тях, смесено с други съставки, помага на треската.
Дженсън се усмихна, за да прикрие объркването си, и посегна с два пръста към стъкленицата. Сложи цветчето в хавана, където то заприлича досущ на Милост.
— Ако лекувах възрастен в будно състояние, щях да го стрия между палеца и показалеца си — продължи лечителят, докато добавяше мед към сместа. — Но той е малък и при това спи.