Брак за една година
- Автор: Хенли Вирджиния
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Брак за една година». Краткое содержание книги:
— Как така?
— Комин иска това, което беше на Бейлиол.
— Господи, това е сделка за имения и богатство. Много жалко, че не можете да обедините силите си срещу Едуард.
Брус се усмихна.
Линкс напълни чашата на приятеля си.
— Хитра свиня. Какво си замислил?
— Комин е затворен в замъка си в Долсуинтън. Ще му изпратя предложение. Да се подкрепим за короната. Който изгуби, ще получи земите и замъците на другия. Какво мислиш?
— Великолепно! Това е предложение, което той не може да откаже!
— Време е да се погрижа за собствените си интереси. — Линкс се ухили, питайки се наум какво ли още е правил този негодник.
— Двамата с Комин не си вярваме. Аз няма да отида в Долсуинтън, а той няма да дойде в Локмабън. Трябва да се срещнем на неутрално място.
— Можете да използвате Дъмфрис.
Брус поклати глава.
— Не искам да се въвличаш във всичко това. Трябва да си в безопасност в Англия.
— А какво ще кажеш за францисканския манастир?
— Разумно. Тъжно ми е, че ще трябва да напуснеш Дъмфрис, но когато стана крал и нашите две страни сключат мир, ще можеш да се върнеш.
— Съпругата ми и синът ми са шотландци. Не се бой, някой ден ние ще се завърнем в Дъмфрис.
— Да не би Джейн да е нещастна? — загрижено попита Робърт.
— Не, тя е готова да изпълни всяко мое желание, въпреки че мисълта за Англия я плаши до смърт.
— Значи тя няма никаква представа колко са разкошни именията на де Уорън там?
— Разбира се, че не, да не би да смяташ, че се е омъжила за мен заради богатството ми?
— А защо иначе ще се омъжва за такъв грозен звяр като теб?
Робърт Брус безшумно се отправи към кулата и тихо почука на вратата. Джори отвори.
— Моя единствена любов, дойдох, за да се сбогуваме. Джори потъна в прегръдките му, преглъщайки сълзите си. Искаше завинаги да запомни сияйната й усмивка.
— Робърт, любов моя, ти завинаги ще останеш част от мен.
Никак не бе лесно за де Уорън и хората му да опразнят Дъмфрис и да се завърнат в Англия. Но Джон разполагаше с малка армия, която щеше да ги придружи до Съри. Беше решено да пътуват с чести спирания, като Джон и личната му охрана щяха да тръгнат първи. След няколко дни щяха да ги последват уелските стрелци. Накрая трябваше да тръгне Линкс де Уорън заедно с рицарите, оръженосците и семейството си.
Всяка армия разполагаше с отделен конвой от продоволствия, товарни коне, оръжия и фураж, които щяха да бъдат превозени от Дъмфрис до замъка в Уигтън, близо до Карлайл, след това до Ланкастър и Честър, а от там до огромните имения на де Уорън в южна Англия.
Линкс смяташе, че Джок Лесли е незаменим управител и затова му предложи да се пренесе с цялото си семейство. Джок обаче поклати глава.
— Ние сме служители в замъка, милорд, и ще се грижим за Дъмфрис, докато се върнете.
— Джок, може да мине цяла година — настоя Линкс, — а вие много ще липсвате на Джейн.
— Ние имахме семеен съвет и решихме всички да останем в Дъмфрис, с изключение на Кийт. Той не може да понесе раздялата с вашите коне.
— Джейн е много радостна, че Кийт ще дойде с нас и вече мисли да повика при себе си някои от по-големите си племенници и племеннички, за да се изучат в Англия.
— Това ще стане само през трупа на Магота! — засмя се Джок.
Личните вещи на Джори напълниха цяла каруца, а Джейн бе заета от сутрин до вечер с опаковането на мебели, съдове, дрехи, както и цялата детска стая на Линкълн Робърт. Бе убедила Грейс Мъри да дойде с тях. Бавачката се страхуваше от Англия и англичаните, но бе много привързана към младия господар.
Три дни след като Джон де Уорън потегли, уелските стрелци на Линкс също се отправиха на път, а след още три дни щяха да ги последват рицарите и семейството му. Тръгваха тъкмо навреме. Брус бе съобщил на Линкс, че се е срещнал с Комин и двамата са подписали тайно споразумение.
Тази вечер Джейн изкъпа сина си, а Линкс й помогна да го сложи в леглото.
— Ще трябва да вземем двете люлки и ваната. О, подсети ме да помоля Томас да намери място и за нашата вана.
Линкс изпъшка.
— Ако сложиш още ненужен багаж, всички ще затънем в някое мочурище. Да не би да мислиш, че в Англия няма вани?
Джейн се повдигна на пръсти и обви ръце около врата му.
— Не ме е грижа за ваните, но моят омагьосан вир ще ми липсва. Ще ме заведеш ли утре там за последен път?
Линкс я обичаше толкова много, че не можеше да й откаже нищо.
Глава 36