Контейнери на смъртта
- Автор: Моримура Сэйити
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Бояджиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Контейнери на смъртта». Краткое содержание книги:
Като прочете писмото, Хирано си спомни веднага за Кейко Накамура. Нали има бар на Гиндза, сигурно ще се зарадва, че може да назначи хостес чужденка.
Хирано телефонира веднага на Кейко. Тя се заинтересува много, като разбра, че препоръчаната й жена е чужденка, и каза, че би искала да я види.
Хирано се свърза с Нагасава. На другия ден Карън дойде в редакцията. Всички, които бяха там, гледаха с възторг русокосата и синеока посетителка. На пръв поглед Карън не можеше да бъде различена от европейките. В Америка наричат жените като нея „розови“. Гъвкава и стройна като негърка, тя може би имаше много по-красива фигура от белите жени. Само устните й издаваха леко нейната негърска кръв, но това не би разбрал всеки.
На своя изкълчен английски Хирано каза на Карън, че една негова позната, собственичка на бар на Гиндза, иска да я види. Младата жена го погледна сериозно и кимна в знак на съгласие.
— А защо не се върнете в Америка? — попита я Хирано и Карън отговори:
— Къде ще намеря там работа? В Америка няма работа, има само расова дискриминация. В Япония поне тя не съществува.
— И в Япония има дискриминация.
— Да, но мен няма да засяга. А в Америка трябва да стана уличница. По-добре каква да е работа в Япония. Тук дори на улицата ще струвам скъпо.
Хирано разбра, че Карън съвсем не е толкова слаба и безпомощна, каквато я представяше Нагасава. В нея се усещаше упоритост и жизнена закалка.
— Струва ми се, не бива да постъпвате на работа в подобно заведение, може да се намери и нещо по-добро.
— В думите ви има предубеждение. Във всяка друга работа жената е само помощничка на мъжа, а в баровете и ресторантите е кралица.
— Е, добре. Нека бъде така.
Хирано заведе Карън при Кейко. Мулатката се хареса още от пръв поглед на собственичката на бара.
Като видя Карън, Кейко разбра веднага, че получава сериозна подкрепа.
Карън не можеше да бъде наречена красавица. Лъчисти, продълговати очи. Наистина устните й са малко пълнички, но, общо взето, е просто прелестна. Кейко дори завидя на гъвкавата й тънка фигура.
След като поговори с нея, Кейко се убеди, че Карън беше съвсем подходяща да попълни оределия брой на „безумните“. Без да мисли дълго, тя се съгласи да вземе Карън на работа в бара. Ако иска, нека да постъпи веднага. Но мулатката трябваше да пренесе нещата си в Токио и да си намери поне временно жилище.
— Откъде я изнамерихте? — попита Кейко.
— Защо, харесва ли ти? — отговори й с въпрос Хирано.
— И още как! Много е мила. Вие ме спасихте. А тя не е ли ваше момиче? — очите на Кейко пламтяха от любопитство.
— И таз хубава … — смути се Хирано.
— Е, щом е така, нека поработи… без да се срамува от господин Хирано…
„Без да се срамува …“ — Хирано разбра всичко: и смисъла на тези думи на Кейко, и характера на нейното заведение.
Той разбра и колко се е променила Кейко. След като стана собственичка на „Шарм“, престана да бъде съмишленичка. Сега тя е във властта на огромното зло, което погуби Мари. Вече не може да се разчита на Кейко. Хирано може би дори трябваше да се пази от нея като от съюзничка, която е преминала на страната на врага. Какво да се прави, налага се да продължи издирването на Мари без помощта на Кейко. И в мислите му отново се появи образът на непознатия остров Морското конче.
Карън стана веднага примадона на бара. Гостите й се възхищаваха. Дори не им минаваше през ум, че в тази русокоса и синеока жена тече негърска кръв. Около нея се въртяха хора от висшите кръгове. Ако бяха американци, не биха я удостоили дори с едно кимване. Тя ненапразно каза, че в Япония дори на улицата ще струва по-скъпо.
Хироаки Накамидзо стана чест гост на „Шарм“. Отначало той не обръщаше особено внимание на Карън, но след като тя прислужва няколко пъти на масата му, буквално не я пускаше да се отдели от него. Кейко вече си спомни от кого е слушала за Накамидзо — името му споменаха Хирано и Катаяма…
След като дойде Карън, цялото внимание на Накамидзо се насочи към нея. Кейко можеше да въздъхне облекчено, но поведението на важния гост я смущаваше: достатъчно бе Карън да отиде до друга маса и настроението на Накамидзо веднага се разваляше. Наскоро след това секретарят на Накамидзо дойде при Кейко и я помоли да повлияе на Карън. Това означаваше, че усилията на Накамидзо да я спечели са безуспешни.
— Какво говорите! Коя би посмяла да откаже на господин Накамидзо… Всяка ще каже „о’кей!“ — реши да раздразни секретаря Кейко.