Контейнери на смъртта
- Автор: Моримура Сэйити
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Бояджиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Контейнери на смъртта». Краткое содержание книги:
Когато разказа на Домото, Мацуока и Котаки, че е притежателка на бар, те си поръчаха по случай откриването на заведението бутилки уиски и коняк: Домото — двайсет, Мацуока — пет, и Котаки — три. От старата стопанка Кейко беше наследила около седемдесет бутилки. Ако се предположеше, че поне две трети от старите клиенти ще посещават бара, работата му няма да тръгне зле, а останалото ще зависи от предприемчивостта на Кейко.
Рюджи Катаяма и Тацуши Хирано също си поръчаха по една бутилка. Но Кейко не се канеше да взема от тях пари.
И така бар „Шарм“ беше открит. Разчитайки да запази старата клиентела, Кейко не смени името на заведението. Но освен това то се харесваше и на нея. Събраха се и достатъчно хостес: Йоко Токито, младо момиче от „Валпургия“, приятелка на Кейко; една студентка — японка, препоръчана от Катаяма, и една чуждестранна студентка, решила да припечелва по нещо в бара. Бяха всичко четири заедно със самата Кейко.
На откриването на бара, което стана на 21 ноември, дойдоха Домото и Мацуока, придружени от цяла свита. Заради Домото дойдоха и видни политици и магнати от деловия свят, които придадоха с посещението си тежест на новото заведение.
По препоръка на Котаки бар „Шарм“ беше посетен от известни артисти и писатели. В скромното заведение идваха един след друг видни големци и любимци на публиката. Стопаните и клиентите на другите заведения, разположени в същата сграда, можеха само да се учудват на този „парад на звездите“.
Имаше и изненади.
— Честито ви! Надявам се, че ще ми разрешите да наминавам при вас? — поклони й се един мъж. Гласът му й бе познат. Кейко се вгледа и позна Минасе от „Сумикура“.
По молба на Домото на третия ден дойдоха важни гости от „Кокубу джукогьо“ — началници на отдели и по-нагоре. Кейко дори започна да се безпокои: не са ли толкова много клиентите за такъв мъничък бар?
В продължение на две седмици барът беше препълнен, налагаше се на някои гости да бъде отказвано.
Кенсей Домото правеше всичко каквото може, за да процъфтява заведението. Очевидно бе, че гостите го смятаха за покровител на Кейко. И самата тя не отричаше това. За да не губи клиентите си, Кейко се договори с един съседен бар гостите й да чакат в него, докато се освободят места в „Шарм“. Разходите им по време на чакането поемаше тя, но за сметка на това задържаше клиентелата си. С една дума, „Шарм“ вече си имаше и „дъщерна фирма“, която също не губеше — благодарение на „Шарм“ растеше и нейната печалба. Ето защо въпреки неприятните емоции съдържателката на другия бар беше олицетворение на доброжелателността. Там, където пламтят светлините на рекламата, всичко се решава от съотношението на силите. Тук, в тоя кът на Гиндза, където са струпани на педя място над хиляда барове и ресторанти, властвува суровият закон на джунглата, борбата за съществувание придобива особено ожесточен характер.
Засега Кейко беше завоювала само плацдарм на Гиндза, но й предстоеше борба, за да го запази за себе си. Наскоро след откриването на бара се сблъска с първата трудност. Студентките, които припечелваха в „Шарм“ през свободното си време, напуснаха почти едновременно работа.
Заведенията от типа на „Шарм“ се крепят на жените, работещи в тях. Само от тях зависи и печалбата. Двете момичета подкупваха със своята непоквареност и чистота и затова напускането им беше голяма загуба. Оказа се, че тя трудно може да бъде запълнена. Момичетата не обясниха защо напускат. Вместо тях го каза йоко Токито: „Нашите гости се заблуждават. Те си мислят, че могат да спят с нас.“
Гостите възприемаха „Шарм“ като филиал на „Амарилис“. Повечето от тях идваха тук по препоръка на Домото или Котаки. И като идваха, надяваха се, че ще намерят жена. Клиентите не биваше да бъдат разочаровани дълго — това значеше заведението да ги загуби. Разбира се, възможно бе да се постараят да променят представата им за бара, но тогава биха задържали трудно сегашната си клиентела. Кейко реши, че освен обикновените хостес трябва да има и „безумни“…
Беше принудена да прибегне отново до услугите на Котаки. И много скоро „Шарм“, това завоювано от нея „кътче“ от Гиндза, се превърна във филиал на „Амарилис“.
Благодарение подкрепата на Домото и Котаки работата на Кейко се разширяваше. Клиентите принадлежаха към различни слоеве на обществото: представители на политическите и деловите кръгове, артисти, писатели, художници. Три месеца след откриването на бара Кейко купи и съседния, този, в който изпращаше гостите си да чакат. Сега в заведението работеха десет жени заедно с Кейко. „Шарм“ стана нещо като салон за членове на правителството и висши чиновници, принадлежащи към фракцията на Домото, а също така и за свързаните с него промишленици и търговци, преди всичко от „Кокубу джукогьо“. Понякога в него наминаваха и сътрудници на търговската фирма „Сумикура шоджи“. Много често най-зли врагове, клиентите седяха тук кротко един до друг и пийваха саке.