Контейнери на смъртта
- Автор: Моримура Сэйити
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Бояджиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Контейнери на смъртта». Краткое содержание книги:
Джордж Охара повика Кейко да отиде при него.
Тя продължаваше да живее в наетата от него стая в хотела, но напоследък се виждаха рядко поради зачестилите й срещи с Домото. Охара имаше тържествен вид. Той погледна Кейко загадъчно и й каза:
— Живеем заедно, а се срещаме рядко.
Охара се държеше като собственик, който оглежда владенията си след дългото си отсъствие.
— Много съжалявам, но… — Кейко неволно настръхна. Охара сигурно е научил, че докато той не беше тук, Домото я е „заел“ на Мацуока — така й се стори.
— Извини ме, че всичко става толкова неочаквано, но аз трябва да си замина бързо за Америка — каза й твърдо Охара.
Кейко знаеше, че Охара ще й каже някога това, но не се надяваше, че това ще стане толкова скоро. Тя се смути. Смущението й не беше престорено. Обзе я тревога за бъдещето, което я очакваше. На Домото не може да се надява, а пък и нали се срещаше с него по заповед на Охара.
— Много съжалявам. Но не мога да те взема със себе си. Мисля си какво ще стане с теб … — Охара я погледна замислено.
— Аз предполагах, че ще стане така, но въпреки това ми е мъчно … — Кейко наведе глава. Тя си помисли, че в Америка Охара сигурно има жена и деца.
— И на мен не ми се иска да се разделяме. Но какво да се прави. Ще идвам още много пъти в Япония, така че не се виждаме за последен път. Но искам да ти направя прощален подарък.
Охара й подаде един кафяв плик. Той беше точно такъв, какъвто и пликът с доклада за изпробването на „Черното копие“.
Кейко се отдръпна и се разтрепера от страх.
— Хайде де, по-смело — усмихна се Охара.
— Какво има вътре?
— Отвори го, виж.
Кейко отвори страхливо плика и извади от него документи. Някакъв договор. Текстът, написан на пишеща машина, под него няколко печата.
— В шести квартал на Гиндза се продаваше подходящо заведение и го купих заедно с цялото му обзавеждане. Това е нотариалният акт за покупката. Ако искаш, можеш да приемаш веднага клиенти. Работите на заведението вървели добре, но собственичката се разболяла и вече не можела да се справя с него. Има много постоянни клиенти. Барът може би е малък, но като начало не е зле. Е, какво, съгласна ли си? Сигурен съм, че ще се справиш. А след това работата може да се разшири…
Кейко сякаш онемя от учудване. Тя дори не беше си помисляла, че мечтата й ще се сбъдне толкова скоро.
— Доволна ли си? — попита я нетърпеливо Охара.
— Това ми прилича на сън! — успя да промълви най-после Кейко.
— Не е никакъв сън. Барът е зарегистриран на твое име. Прехвърлянето на правата е заверено нотариално, така че можеш да отидеш веднага там. Ето ти и един чек за текущите разходи.
— Аз … аз …
— Хайде, хайде, тръгвай. Сега ще станеш кралица на Гиндза. — И Охара й даде договора и чека.
Барът, който получи Кейко, се намираше в шестия квартал на Гиндза. В девететажната сграда бяха разположени около трийсет барове и нощни клубове. Заведението на Кейко заемаше дванайсет цубо51 площ на четвъртия етаж. Салонът може би беше доста продълговат, но за сметка на това обзаведен много сполучливо: край самия вход се намираше тезгяхът, а покрай стените по цялото протежение имаше диван, към който в случай на нужда можеха да се добавят допълнителни места за сядане. Това позволяваше интериорът да се променя в зависимост от това, колко клиенти ще дойдат.
Барът беше обзаведен по европейски, но към стените бяха прикрепени традиционните паравани, изработени в японски стил: двата стила се съчетаваха чудесно и създаваха уют.
Грижливо беше помислено и за осветлението: умерената светлина на полилеите се сливаше със светлината на поставените в ъглите стоящи лампи. Създаваше се едно уютно кътче… Прекалено ярката светлина затруднява общуването, а твърде слабата — скрива женските лица, убива вкуса на сакето. Разпределението на светлината се хареса на Кейко — то беше тъкмо такова, каквото е нужно, за да подчертае красотата на жената и да придаде аромат на питието…
Макар че барът беше купен със старото обзавеждане, всичко в него блестеше като ново. На рафтовете край тезгяха бяха подредени няколко десетки бутилки с питиета и на всяка от тях се виждаше етикетчето с името на постоянния клиент. Както увериха Кейко, те ще дойдат непременно при своите бутилки.
Барът й хареса още от пръв поглед. Той беше точно такова „кътче“ от Гиндза, за каквото бе мечтала. Само една на пет хиляди хостес става „мама-сан“ — собственичка на такова заведение, и при това другите обикновено започват с някой мъничък снек-бар с площ от три-четири цубо.
И ето тя, едва двайсет и пет годишна, вече е стопанка на великолепен бар! Кейко не можеше да скрие радостта си.
51
Един цубо е равен на 3,3 кв. метра.