Контейнери на смъртта

Това откритие развълнува Хирано. Той вече дописваше статията си, когато телефонът на бюрото му иззвъня. Хирано вдигна слушалката и чу неочаквано английска реч. Той се обърка и помисли, че сигурно е грешка, но жената, която се обаждаше, каза името си и той разбра, че е Карън.

— О, вие ли сте! Много съм изненадан! Да не е станало нещо? — Развълнуваният глас на Карън предизвика у Хирано лоши предчувствия.

— Хирано-сан! Помогнете ми! Please help me!54 — викаше Карън, смесвайки японските думи с английски.

— Help? What happened?55 — уплаши се Хирано.

— Ще ме убие! Страх ме е! Помогнете ми… моля ви! — Карън едва не плачеше. Гласът й трепереше. Чувствуваше се, че е много уплашена.

— Къде сте сега?

Хирано разбра, че не бива да се бави. А след това ще я попита какво е станало.

— Близо до квартирата си. Избягах оттам!

— Щом е така, наберете номер 110. Веднага ще дойде полиция. Аз също идвам при вас.

— Oh, police no!56 Срокът на паспорта ми е изтекъл.

Хирано дори не бе помислил за това. Японските власти се отнасят строго към чужденците, които са загубили правото си на пребиваване в страната. Те или изселват чуждите поданици с недействителни паспорти, или ги изпращат в специални лагери.

— Тогава вземете такси. Кажете му да ви докара в „Сагами“, вестник „Сагами шимпо“. Шофьорът ще ви докара при мен.

— Аха … „Сагами шимпо“ … — Карън окачи слушалката.

А дали шофьорът на таксито ще разбере изкълчения й японски? Но вече не можеше да бъде направено нищо, оставаше му само да се моли на бога дано Карън пристигне благополучно в редакцията. А работата очевидно е сериозна, иначе не би се обадила. Кой и защо иска да я убие?

Карън каза, че е избягала от къщи. Следователно е станало нещо с нея в квартирата й … В такъв случай би могло да се предположи, че на нея е посегнал покровителят й Хироаки Накамидзо. Тази мисъл подсказваше и обстоятелството, че Карън търси помощ от него, а не от господарката си, Кейко. Та нали Накамидзо е постоянен клиент на „Шарм“.

Какво е станало? Кой знае защо, Хирано си спомни за Мари Фуджикура. Накамидзо е главният заподозрян в историята с нея. Нима му е било необходимо да премахне и Карън, както стана с Мари? Нима Карън е научила тайните му?

Но възможно ли е един депутат в парламента, генералният секретар на партията „Приятели на народа“ да убива една след друга жени, „които знаят прекалено много“? Така или иначе само обаждането на Карън не е достатъчно, за да може да вникне в обстановката.

Хирано не можеше да мисли за нищо друго. Работата не му вървеше. В редакцията нямаше никого освен нощния дежурен. Помещението беше тясно, през целия ден царяха шум и бъркотия, но останал сам, Хирано понасяше трудно тягостната пустота.

Измъчваше го и едно безпокойство. А какво ще стане, ако ония, които преследват Карън, се домъкнат тук след нея? Ще може ли да я защити? Без да съобщава подробности на дежурния, той го помоли, „ако стане нещо“, да се обади в полицията. „А какво може да стане?“ — попита го дежурният. „Мисля, че няма да стане нищо, но ако все пак бъде нужно, моля те да ми помогнеш“ — повтори Хирано. Дежурният поклати недоумяващо глава, но не зададе други въпроси. Изглежда се досети, че въпросът е деликатен.