Многоръкият бог на далайна
- Автор: Логинов Святослав
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Тотоманов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Многоръкият бог на далайна». Краткое содержание книги:
— Сега вярваш ли ми?
Ай попипа скъпоценното украшение, затвори покорно очи и изхлипа:
— Са… само не се бави…
Шооран прекара две седмици на носа, като го удължаваше в далайна. Йороол-Гуй излизаше всеки ден да му пречи, но дори когато успяваше да разруши недостроеното, Шооран просто минаваше от другата страна на носа и правеше оройхон там. Болката от ударите на Многоръкия вече не го измъчваше толкова силно, дори от време на време му се струваше, че натискът на бога е станал по-слаб — но може би просто вече беше свикнал с ежедневната болка.
Всеки ден успяваше да създаде парче нова земя, а някои дни дори и по две, така че в края на втората седмица можа да нанесе на картата дузина и три оройхона, два от които сухи. Отляво и отдясно на полуострова можеше да види съответно брега на Земята на Добрите братя и този на земите на вана, но Шооран отдавна не се интересуваше какво може да се види от новопостроените земи и не излизаше чак до далайна, а гледаше да е по-близо до синора.
Върна се в деня, в който ходенето по мокрото беше разрешено за всички. Никой не носеше кой знае каква плячка, той също. Покрай другото обаче носеше голямо кълбо жив косъм и една извита кост за нов суваг.
Ай вече се беше оправила, но не тръгнаха веднага — Шооран я помоли да го изчака още един ден, отиде в най-южната част на страната и унищожи последната граница и последния във вселената участък огнени блата. Нищо вече не предпазваше държавата на изгнаниците от съседите й, границата не можеше да се брани и всяка армия можеше да проникне съвсем свободно на територията й. Шооран впрочем вече беше разбрал, че храбрите цереги не горят от желание да атакуват воини, снаряжени също толкова добре, колкото и самите те. Така че едва ли щеше да има голяма война — най-много малки сблъсъци тук-там. Освен това той не виждаше причина да се грижи за безопасността и опазването на властта на Суварг или Жужигчин, та дори и на Еетгон.
Изчака още няколко дни, за да помогне на Тамгай да прибере реколтата, а след това двамата с Ай отново тръгнаха на безкрайните си обиколки около стесняващия се далайн. До мягмар оставаше съвсем малко време и Шооран трябваше да успее да стигне до източното крайбрежие, за да построи там поне половин дузина оройхони.
Мазолестата пета не бил получил прякора си току-така. Още като бил съвсем мъничък, на възраст, когато другите деца тепърва прохождат, той бягал от майка си и баща си чак на съседния оройхон. Наказвали го, биели го, взели му дори обущата — а той продължавал да бяга дори бос. И затова ходилата му се покрили с мазоли, дебели и твърди като кост, и нямало шип или трън, който да може да ги пробие. Мазолестата пета излизал бос дори на мокрото и обикалял там съвсем спокойно, все едно е с обуща с двойна подметка.
Родителите му умрели и му оставили в наследство една нива и здрав разум, но той не успял да се възползва от наследството. Здравият разум му казвал: „Трябва да си обработваш нивата и да имаш какво да ядеш“ — но Мазолестата пета не послушал здравия разум и тръгнал на път, и нивата я дали на други хора.
Той не се огорчил много, а рекъл:
— Всичко съм видял на моя оройхон, всичко съм видял, и на съседните, сега искам да видя останалите чудеса, защото много слухове се носят за тях под небесната мъгла.
И обиколил всички оройхони в страната, и видял всичките безбройни чудеса на тях, и здравият, разум му казал:
— Всичко видя вече, време е да спреш и да си починеш.
Но Мазолестата пета само се засмял и продължил пътя си. Обиколил всички мокри оройхони и слизал бос във всеки шавар, защото не искал да пропусне нищо интересно, и живеещите в нойта твари не можели да му сторят нищо. Шиповете на гвааранзите се чупели в твърдите му мазоли, бодлите на тукката не можели да ги пробият. Накрая обиколил всички шавари, омръзнало му да дразни шаварните зверове и здравият разум се обадил пак:
— Върни се вкъщи и живей като всички други хора.
Мазолестата пета обаче не се съгласил — нали още не бил обиколил огнените блата. И тръгнал да обикаля всички димни царства, в които няма нищо освен огън и кал и където дори и най-здравите обуща почват да тлеят и накрая изгарят, но босите му крака не знаели що е умора и що е болка. Не видял обаче нищо интересно и бил недоволен.
— Видя ли — казал здравият разум, — трябваше да ме послушаш. Вече обиколи цялата вселена, няма ли най-сетне да спреш?
— Не — рекъл Мазолестата пета. — На човека му са дадени крака, за да върви. И са му дадени очи, за да гледа. Ще продължа.
— Къде? — възкликнал здравият разум. — Нали обиколи целия свят.
— Но го обикалях — рекъл Мазолестата пета. — В кръг. А човек трябва да върви направо, защото иначе може да сбърка пътя.