Божията формула

— Да, учителю.

Бодхисатва притвори очи за миг. Изглеждаше потънал в медитация, но веднага отвори очи.

— Всичко, което ви разказах, вече го бях изложил пред Айнщайн в Принстън и той изглеждаше много заинтригуван от източните представи за Вселената. Основната причина за интереса му беше сходството между нашия начин на мислене и някои аспекти на новите открития в областта на физиката и математиката, нещо, което аз вече бях установил в Колумбийския университет и настоях да обясня на новия си научен наставник.

— Извинете, не разбирам — прекъсна го Ариана, която като учен реагираше с изненада. — Сходства между източната мисъл и физиката? За какво по-точно говорите?

Тензин се засмя.

— Госпожицата реагира по същия начин, по който отначало реагира Айнщайн, когато му казах това.

— Извинете, но ми се струва, че това е естествена реакция за всеки учен — каза иранката. — Да се смесва наука с мистицизъм, е… как да го кажа… малко странно, не мислите ли?

— Не, ако и едната, и другата страна твърдят едно и също — отвърна тибетецът. — В Упанишадите се казва: каквото е човешкото тяло, такова е и космическото тяло. Какъвто е човешкият разум, такъв е и космическият разум. Какъвто е микрокосмосът, такъв е и макрокосмосът. Какъвто е атомът, такава е и Вселената.

— Къде се казва това?

— В Упанишадите, последната част от Ведите, свещените текстове на индуизма. — Тензин повдигна белите си вежди. — Но бихме могли да го намерим в който и да било научен текст, не смятате ли?

— Ами… да, в известен смисъл.

Бодхисатва се настани по-удобно на възглавницата и пое дълбоко дъх.

— Спомняте ли си думите на Лао Дзъ, че Дао, което може да се изговори, не е истинско Дао? Спомняте ли си, че Упанишадите говорят за висшата реалност като за нещо, където нашите слова и разум не достигат? Спомняте ли си, че Буда е използвал Проповедта с цветето, за да обясни, че просветлението за Дхармакая е неизразимо?

— Да…

— Е, аз ви питам: какво установява Принципа на неопределеността? Учи ни, че не можем да предскажем точно поведението на една микрочастица, макар и да знаем, че това поведение е детерминирано. И аз ви питам: какво твърдят Теоремите за непълнота? Твърдят, че съществуват верни твърдения, които не могат да бъдат доказани в рамките на една математическа система. И аз ви питам: какво ни учи Теорията на хаоса? Учи ни, че сложността на реалността е от такава величина, че не е възможно да се предвиди бъдещата еволюция на Вселената, макар и да знаем, че тази еволюция е детерминирана. Реалното се крие зад илюзиите на мая. Принципът на неопределеността, Теоремите за непълнота и Теорията на хаоса са доказали, че реалното е недостижимо в същността си. Можем да се опитаме да се приближим до него, можем да се опитаме да го опишем, но никога няма да стигнем истински до него. Винаги ще има някаква мистерия в края на Вселената. В крайна сметка Вселената е неизразима в своята цялост заради съвършенството на замисъла си. — Разтвори ръце. — Но да се върнем на основния въпрос. Какво е непредсказуемата материя според Принципа на неопределеността, ако не Брахман? Коя е онази истина, която според Теоремите за непълнота не може да бъде доказана, ако не Дхармакая! Коя е онази безкрайно сложна и необхватна реалност, описана от Теорията на хаоса, ако не Дао? Какво е в крайна сметка Вселената, ако не една огромна и неизразима загадка?