Господарка на Империята

Връщането й в земите на предците й се беше оказало жалък опит да остави настрана болката и объркването си, защото всъщност нямаше сигурно място, където да може да потърси решения на проблемите, които я терзаеха.

Затвори очи. Носилката се полюшваше, докато носачите завиваха надолу в тунелите. Въздухът тук беше по-топъл и наситен с чуждите миризми на кошера. Светлинните глобуси бяха разположени на по-големи разстояния и тълпите забързани работници оредяха. Тупкането на човешки сандали стана по-често от щракането на хитинови крайници. Мара знаеше, че свитата й наближава пещерата на царицата. Но маршрутът вече не беше съвсем познат. След последното й гостуване стените и сводовете, които тогава бяха грубо изсечени, сега бяха лъснати гладко и окичени с ярко боядисани пана. Макар подредбата на цветове и ивици да бе необичайна за човешките очи, ефектът бе неоспорим. Различията странно се съчетаваха с недокоснати спомени. Ако не беше посребрялата коса, започнала да се показва на слепоочията й, Мара все едно се връщаше в момичешките си години. Къщата, където бе играла като дете, където за първи път се бе омъжила, бе родила дете и бе разбрала какво е власт, отначало й се беше сторила същата — докато не си спомни с кухо бодване в стомаха, че тук, където някога момчето й бе тичало буйно и неудържимо по коридорите, сега властва тишина.

Жегна я самота. Аяки не беше единственото обично същество, — което бе загубила. Наред с утехата толкова познатата гледка донесе и болка. В името на боговете, колко копнееше да види Накоя, някогашната си дойка и Първа съветничка, чиито укори и мъдри съвети неведнъж я бяха спасявали от непоправима беда. Сълзи закапаха от очите й при мисълта за нейния червенокос варварин, Кевин от Зюн, който я бе научил на смисъла на любовта и женствеността тук, в градините с кекали. Макар Кевин често да я беше разгневявал с упорития си нрав, а дребнавите назидания на Накоя за благоприличие понякога да се оказваха пречка, и двамата й липсваха. Разбирането, което беше споделяла с Хокану и което бе заменило тези изгубени връзки, беше приличало на несъкрушим бастион — досега. Сянка беше паднала между тях след разочарованието му от раждането на дъщеря им. Все още ядосана на съпруга си, Мара избърса страните си с тънките ръкави на робата си. Тъканта щеше да се зацапа, но й беше все едно! Беше се стигнало почти до заличаването на родословната й линия, докато накара Хокану да разбере необходимостта да обяви Джъстин за наследник на Акома. Това, че трябваше да понесе загубата на първородното им бебе, за да го убеди, й беше причинило по-малко болка от това сега!