Господарка на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Господарка на Империята». Краткое содержание книги:
Хокану се взря в нея — твърда като кремък и забравила за майчинството пред тъмните мисли и кървавата политика. Касума, забравена и от двамата, се разплака.
— Обич моя — промълви Хокану натъжен и ядосан, и обезсърчен от несправедливостите на живота. — Нека се върнем у дома.
Сърцето му бе изцяло с нея, щом тя извърна очи към него, очи, пълни със сдържани сълзи.
— Да — каза Мара. — Да се върнем у дома.
Ала не мислеше за имението на красивия езерен бряг, а за имението с просторните пасища, където бе отрасла. Изведнъж, силно и неустоимо, й се прииска да се върне в земите на своя род. При спомена за баща си и брат си, за времето преди да вкуси упойващото вино на властта. Може би на земята, където се бе родила, щеше да се справи с болката и със страховете за бъдещето на двата дома, Акома и Шинцаваи.
15.
Тайни
Мара въздъхна.
Уморена след пътуването до именията на Акома, тя намери облекчение от обедното слънце в тунелите на чо-джа, почти забравен пристан. Бракът й с Хокану и близостта помежду им бе заменила нуждата й от такава утеха. Но преди това, в ранните й години на Управляваща господарка, наситеният с миризми на подправки сумрак на подземните проходи, пълни със забързани работници, й бе предлагал усещане за закрила, докато непреодолимите сякаш опасности я бяха притискали от всички страни.
Но опасностите, които я грозяха тогава, идеха от заговори на обикновени противници. Колкото и смазващи да бяха изглеждали затрудненията й, колкото и неприятен да беше първият й брак за син на Анасати, те не бяха нищо в сравнение с изпитанията, на които бе подложена сега. Физическите насилия бяха заменени с рани на духа, предателство от единствения мъж, който наистина бе разбрал сърцето й. Каквото и коварно нараняване да можеше да измисли в бъдещето Джиро от Анасати, истинските й врагове бяха магьосниците, които можеха просто така да унищожат името Акома и дори спомена за съществуването му. И тъкмо техният едикт закриляше Джиро, докато той кроеше коварствата си.
Убийството на Камацу беше оставило стегнат възел на гняв в гърдите й. Страхове, които никога не биваше да се изричат заради честта й, я караха непрекъснато да стиска зъби. Беше се чувствала така и преди, щом застанеше срещу врагове, но никога за толкова дълго и никога срещу толкова висок залог. Всичко, което обичаше, беше изложено на риск. След загубата на Аяки бе забравила какво е да спиш и да не сънуваш кошмари.
Тук подземният сумрак я закриляше. Изолирана в собственото си мълчание, но не и сама, тя се отпусна, щом носилката й навлезе по-надълбоко в познатите тунели. Чо-джа щракаха с хитиновите си крайници за поздрав.
Знаеше, че отдихът е само временен, но се поддаде на илюзията за облекчение. Поне за мъничко искаше да се върне в дните, когато отговорностите и сърдечните й болки бяха малко. Вътрешните й задръжки не издържаха и очите й се напълниха със сълзи. Тя прехапа устна, но не ги спря. В кошера, оскъдно огрян от виолетовосинкавото сияние на светлинни глобуси, слабостта й щеше да мине незабелязана. Грижите й, безсилието, ежедневната болка от безпомощността да поправи злините, причинени на семейството й от Анасати, я смазваха. Не можеше да отрича повече чувствата си. Смъртта на две деца и прекъснатата хармония със съпруга й заплашваха да я сломят.
Годините, през които бе отраснала до увереността и способността да контролира всяка ситуация, изглеждаха празни. Извисяването й до господство в осветената от времето Игра на Съвета се превръщаше във фалшиво постижение, след като едиктът на Събранието с един удар бе предотвратил установените начини да се възмездят злините, нанесени на честта. Политики и интриги бяха тръгнали по нетрадиционни пътища. Предимството, на което винаги се беше радвала, готовността да наруши конвенционалното, сега й се губеха, след като всеки управляващ лорд в империята се стремеше да приложи нови начини за налагане над стари съперници.
Всички стари порядки бяха рухнали.
Дори унищожаването на тонга Хамой и изясняването къде бе истинската вина на Джиро не носеха облекчение. Защото макар една заплаха за Акома да беше премахната, Великите все още й пречеха да отмъсти за дълбокото оскърбената й чест.