Господарка на Империята

Мара даде знак на слугата да напълни пак чашата й. Люджан я гледаше внимателно. Макар умът му да не бе толкова гъвкав като на господарката му, той я беше виждал твърде много пъти как превръща малко известно знание в предимство на политическата арена, за да пренебрегне хрумванията й току-така. Не беше глупав и също можеше да си представи дълбоките последствия от разкритието на царицата. Каквото виждаше един чо-джа, се запомняше от всички чо-джа завинаги. Заинтригуван забеляза как Мара отново върна беседата на деликатен терен.

— А какво стана с чо-джа след идването на човека?

— Ние бяхме първите между много, макар и не толкова многобройни като сега. Принудени бяхме да се надпреварваме с други раси: тюн, нумонгнум, ча-деш, сун. — От тези имена Мара знаеше само за тюните. Устоя на изкушението да отклони разговора в търсене на подробности. Ако успееше да намери начин да гарантира сигурността си от магьосниците, щеше да разполага с години спокойствие да удовлетвори интереса си.

Царицата като че ли долови мислите на гостенката си или навярно по някои други, по-деликатни причини, но фактите, които разкри, останаха общи.

— Нашите воини се раждат, за да бранят. Чо-джа никога не са настроени срещу други чо-джа, освен във времена на глад, когато един кошер може да съперничи с друг, за да продължи само най-жизнената родословна линия. Кошерната борба за оцеляване се извършва без омраза; убийството не е предпочитаната ни природа. Но срещу други раси водехме войни, защото те имат различно чувство за мястото си в световете. Много кошерен живот е бил унищожаван ненужно, защото сред нас идваха същества, които бяха ужасни отвъд всякакъв разумен закон, които избиваха не само за храна или защита. Водят войни от обич към избиването, както ни се струва. Заграбват земя, която не им е нужна, и започват битки, за да се възнаградят с есенция на мисъл, която ние не можем да проумеем, наречена чест.

Мара пребледня.

— Цураните.

— Хората — поправи я царицата с лека тъга. — Теб те виждаме различно, лейди Мара, но кошерният ум знае добре: никоя друга раса на този свят, който наричате Келеуан, не може да се сравни с вашия народ по злоба. Защото хората са готови да се бият без причина. Докато вашата империя растеше през годините, ние, чо-джа, се стремяхме да разрешим всички проблеми между нас и въпреки това отново и отново идваха хора, искаха това или онова, това право или онова. А когато отказвахме да отстъпим пред неразумни условия, следваше кръвопролитие. Много пъти прекратявахме борбата, убедени, че проблемът е решен, но ни нападаха отново по причини, в които нямаше логика. Накрая се примирихме.

Мара потупа с пръсти по чашката си, загледана във вълничките по изстиналия й чай.