![12 те вятъра [calibre 1.48.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/4/9/0/12-te-vyatra-calibre-1-48-0-download.jpg)
12 те вятъра [calibre 1.48.0]
- Автор: Ривз-Стивенс Джудит и Гарфилд
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Жанр: Прочее фэнтези
Электронная книга - «12 те вятъра [calibre 1.48.0]». Краткое содержание книги:
Макклиъри се вгледа в жълтия силует на разпечатката. Поне той се разпознаваше лесно. Извънземната колония на Айрънуд. Или храм, както го наричаше Фондацията. Всичко останало беше непонятно.
- Откъде знаехте, че властите ще го пратят?
- Не знаех. Следя цялата входяща и изходяща поща на Айрънуд. Така разбрах, че Джесика Макклейри и Дейвид Уиър работят с него. Сигурно още от самото начало.
- Не — възрази Макклиъри. - Имахме друг източник в лагера на Айрънуд. Това е първият му контакт с Джесика.
Друг източник ли? Мерит се опита да не показва интереса си към тази новина.
- Така или иначе сега работят заедно - отвърна той.
Правистът поправи и без това идеално изпънатата си вратовръзка и погледна насочения към него монитор в ъгъла на бюрото.
- Ти какво ще кажеш?
На екрана Сю-Лин Родригес и Мачадо замислено сви устни. Мерит беше виждал само една нейна снимка в досието ѝ, направена нощем с мощен телеобектив преди много години. На живо изглеждаше по-млада. Или поне това, което напоследък минаваше за „на живо". В досието на Айрънуд пишеше, че Родригес живее в Цюрих, и ако се съдеше по съвсем слабото сателитно забавяне на видеото, в момента сигурно се намираше там.
- С каква цел ни го носите? - попита тя.
- Имам нужда от защита. — Това беше самата истина, а трябваше да я каже, защото знаеше, че специалистите на Макклиъри по гласов анализ несъмнено обработват всяка негова дума и проверяват за лъжи.
В усмивката на жената се долавяше презрение.
- Хора от моето семейство биха могли да кажат, че се нуждаят от защита от вас.
- Грешни сметки и ходове. Не само аз работя за Айрънуд.
- Щом сте готов да предадете предишния си работодател, как да ви вярваме ние? - впери поглед в него Макклиъри.
- Всъщност Айрънуд предаде мен. - И това беше истина.
- Ако всичко се развие, както се надявате, на каква защита от нас разчитате?
- „Крос Икзекютив Протекшън Сървисис". Мога да съм им полезен.
- Ще работите за нас, така ли?
- Същото, каквото вършех при Айрънуд. Събирах екипи и осигурявах безопасността на обекти по целия свят.
Мерит забеляза, че Макклиъри и Родригес се споглеждат. Очевидно си размениха някаква информация. Ако не се лъжеше, това издаваше тясна връзка.
- Добре, господин Мерит - каза юристът. - Ще ви приемем, след като проверим това, което ни съобщихте.
- Как ще го направите? - попита Мерит. Докато траеше тази проверка, военновъздушните сили можеха да го арестуват всеки момент.
- Ще го направите вие - отвърна Родригес. - Фондацията има добри приятели в Каса Росада. Разбирате ли ме?
Мерит не я разбираше.
- В Аржентина, господин Мерит. Преди няколко години страната имаше проблеми. Фондацията допринесе за възстановяване на закъсалата им икономика и в резултат се радваме на доброжелателността на много държавни служители.
- Пак не ми е много ясно. Какво общо има Аржентина?
На екрана Родригес вдигна своето копие на донесената от него разпечатка.
- Този... подземен комплекс се намира на територия, за която претендира Аржентина. Наричат я Тиера де Сан Маргин. Наблизо има аржентинска военновъздушна база и селище. И двете са на не повече от двеста и петдесет километра от обекта. Нашите приятели с удоволствие ще ни помогнат да го намерим и потвърдим наличието на структури, подземни или не. Освен това ще ни съдействат за предприемането на съответните мерки.
Мерит разбра, че Макклиъри и Родригес очакват от него отговор. Този път адекватен.
- Съответните мерки - повтори той и видя, че очакванията им растат. - Като в Корнуол.
Неговите нови работодатели му отправиха еднакви усмивки.
- Като в Корнуол - потвърди правистът.
49
Необходимостта да напише доклад за тази жалка история беше по-неприятна дори от заповедта да сключи сделка с престъпник като Айрънуд.
Джак Лайл имаше да преглежда цял куп бележници.
Дневникът на Дел Чан от наблюдението на лабораторията на Уиър бе запечатан в найлонов плик с цип. С овъглени ръбове, изхвърчал надалече при попадението на ракетата. Лайл не се побираше в кожата си, че никой няма да плати за това престъпление.
Утешаваше го само фактът - ако изобщо нещо можеше да го утеши, — че днес страната и светът са в по-голяма безопасност, тъй като базата данни ГСРСА отново се намираше под контрола на САЩ. Въпреки че причината за сделката вече беше защитена с най-високото ниво на класификация, генерал Дифранца му съобщи, че алгоритъмът на Айрънуд напълно отговарял на надеждите им: каквато и да била цената, ползата за страната многократно я надвишавала. Само военен можеше да разбере такава размяна - човешки живот срещу по-добър свят. Лайл приемаше преценката на генерала, но това не означаваше, че му харесва.