12 те вятъра [calibre 1.48.0]

- Знаем достатъчно за Айрънуд и можехме да си спестим адски много усилия, ако първо бяхме потърсили тук - каза Роз.

- Излишно е да ми го казваш точно сега, агент Марано - отвърна Лайл. - Пък и когато и да било.

Неговата спецчаст се намираше на паркинга на фирма в Розуел, щата Ню Мексико, даваща под наем складови клетки. На по-малко от километър и половина от Розуелския промишлен център, който се използваше от „Американ Еърлайнс", щатската национална гвардия и различни компании за самолетна поддръжка. Някогашното розуелско военно летище, където според легендите през 1947-а се разбила летяща чиния.

- Поне знаем, че човекът има чувство за хумор.

- Да се надяваме, че е само това. — Лайл забеляза въпросителния ѝ поглед, но не си направи труда да ѝ обясни.

Капитан Кингсбъро, двама специалисти от Националната разузнавателна служба, още трима агенти от Бюрото за специални разследвания и Кийша Харъл, главната програмистка на Айрънуд, бяха пристигнали с три необозначени бели вана и взет под наем шевролет „Трейлблейзър". Харъл, която бяха арестували в казиното на милиардера, носеше оранжев гащеризон, бели маратонки и белезници. Според Роз доста модерен тоалет, след като оранжевото замени някогашните черно-бели райета.

Един от агентите от БСР намести обикновена пластмасова кофа под тежкия катинар, с който беше заключена ролетната врата на клетка номер 27. Друг агент с дебели ръкавици и маска изля в кофата течен азот. След две минути махна кофата и първият агент удари заледения катинар с чук, разбивайки го като стъкло. Айрънуд ги беше предупредил да не си губят времето да режат наностоманената сплав, защото било невъзможно.

Третият агент отвори вратата и влезе вътре, за да включи лампите на тавана.

- Ето ги и тях - обяви Роз.

На метални стелажи, наредени по-нашироко, отколкото в казиното, лежаха половината от осемстотин и петдесетте едно цяло и половина терабайтови хот cуап харда с базата данни ГСРСА.

Лайл влезе в хладното и ярко осветено помещение с бетонен под, голямо три на девет метра. Както ги бяха предупредили, в гипсокартонената стена беше пробита дупка към клетка 28. Там се пазеха останалите дискове, свързани с първата половина с дебел сноп кабели.

Разнесе се тихо пиукане и специалният агент погледна към металната сгъваема маса с четири компютърни екрана и клавиатури. Вниманието му привлече лампичка на таблото на неизвестно му устройство, която мигаше в контрапункт на пиукането.

- Кажете ми, че не е бомба - измърмори той.

Кингсбъро се вторачи в лампичката.

- Температурна аларма. Трябва да затворим вратата, за да не излиза студеният въздух. - Той даде знак на един от специалистите от НРС.