12 те вятъра [calibre 1.48.0]

- А сега? - попита капитанът.

- Ще поддържаме ниската температура в стаята и ще чакаме. - Кийша се завъртя на стола си и се обърна към Лайл и Роз. — При толкова точни координати не би трябвало да отнеме повече от няколко часа. - Тя протегна белезниците си към тях. - С това сделката е изпълнена, нали?

- Още не - отвърна агентът. Айрънуд продължаваше да е във Вануату и трябваше да им даде имената на всички замесени в кражбата на базата данни.

И тогава щеше да им остане една последна загадка: защо влюбеният в извънземните милиардер толкова се интересува от някаква мрачна, гола и покрита със сняг скала.

В края на краищата отговорът на този въпрос нямаше особено значение.

Лайл знаеше, че си е свършил работата. Делото беше закрито или скоро щеше да бъде.

Той се отпусна назад, затвори клепачи и отново се замисли за очите на Роз, чудейки се за пръв път какво означава да си прекалено стар. И прекалено млад.

Дейвид лежеше на покрит с бяло платно шезлонг под чадър от палмови клони на дървената веранда и се опитваше да не мисли за смъртта. Раните на гърдите му бяха почистени и превързани и вече не пулсираха болезнено. До него имаше кофа с лед - стиропор с пластмасов кожух, който уж трябваше да прилича на дърво, навярно най-евтината кофа за лед на света. Само че беше пълна догоре с кутии редбул. А в разкошната кухня имаше шкаф с нескончаеми запаси от чипс. Преди година може и да си беше мислил, че е хубаво да живееш като милиардер - макар и стиснат, - но след случайното му генетично откритие всичко, което го заобикаляше, само отвличаше вниманието му от часовника на живота му, който тиктакаше прекалено бързо.

Джес имаше свои неприятности и близостта с Айрънуд продължаваше да е проблем за нея. Дейвид беше чул милиардера да ѝ обяснява, че винаги си е представял тяхното съперничество като партия шах, че залозите, които са разигравали, били високи, но никога на живот и смърт, че Натаниъл Мерит е действал на своя глава и че той, Айрънуд, поема цялата отговорност, задето не е знаел какво прави собственият му шеф на сигурността. Никога не е искал някой да пострада.

- Това не променя нещата - отвърна му Джес. - Леля ми пак си е мъртва. - С което приключи първият опит на Айрънуд за помирение.

В Австралия Дейвид лесно успя да я убеди, че имат нужда от помощта на милиардера, за да открият Белия остров, ако координатите наистина сочеха към него. Естествено първо се наложи да изтъкне, че доколкото им е известно, има само три страни, разполагащи с необходимите средства. Тъй като военновъздушните сили искаха да го арестуват за шпионаж, а нейното семейство искаше най-малкото да я „изолира”, оставаше единствено Айрънуд.

Освен това въпреки старата му вражда с Фондацията милиардерът имаше силен мотив да открие обекта и да го проучи. От друга страна, ако Сю-Лин и Андрю го намереха, нищо не гарантираше, че няма да пратят нова сапьорна група.

И Джес се съгласи.

Не срещнаха особена трудност да се свържат с Айрънуд. Джес се обади на президента на „Халдрон Ойл" и му предаде кратко съобщение за милиардера. Президентът позвъни на своя колега от „Роял Совърин Ойл", собственост на „Айрънуд Индъстрис". Централата на „Роял Совърин" се намираше само на четири преки от „Халдрон" в Абърдийн.