![12 те вятъра [calibre 1.48.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/4/9/0/12-te-vyatra-calibre-1-48-0-download.jpg)
12 те вятъра [calibre 1.48.0]
- Автор: Ривз-Стивенс Джудит и Гарфилд
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Жанр: Прочее фэнтези
Электронная книга - «12 те вятъра [calibre 1.48.0]». Краткое содержание книги:
Ролетната врата се спусна и пиукането престана.
- Това ли очаквахте? - попита Лайл.
Кингсбъро вече седеше пред една от клавиатурите и разглеждаше някакъв текст.
- Като че ли.
- Добре тогава. Ще изляза, за да се обадя.
Капитанът вдигна джиесема си.
- Аз ще говоря оттук. Пратете своята по-добра половинка.
Лайл не си направи труда да го попита кого има предвид. Вдигна гаражната врата, върна се при вана, с който бяха пристигнали, и протегна ръка. Роз му подаде сателитния телефон.
- Ти ли си, агент Лайл? - попита Айрънуд. -Да.
- Открихте ли го?
- Точно където ни казахте.
- Кийша намира ли всичко за задоволително?
- Надявам се, че нямате нищо против първо да го проверят нашите хора.
- Стига да спазите сделката.
„Сделката" - помисли си Лайл. Все още се мъчеше да я проумее.
Едно денонощие по-рано, два часа преди командосите да стигнат до Вануату, Айрънуд позвъни в щаба на Бюрото за специални разследвания на военновъздушните сили в Кристал Сити, щата Вирджиния, и поиска да го свържат с Лайл. Обаждаше се от сателитния си телефон и от БСР го прехвърлиха в дома на агента за по-малко от минута.
Тогава милиардерът му каза, че иска да направи ново предложение, и Лайл отговори, че го слуша внимателно.
- Имунитет, защита от Министерството на финансите, но без искания за разсекретяване на документите за НЛО.
Лайл изпита искрено разочарование. С удоволствие си представяше лицето на Айрънуд, когато командосите нахлуват в дома му, завързват го, запушват му устата и му слагат белезници, след което го връщат в Америка с военен конвой. Обаче началството беше готово на сделка, стига милиардерът да разкриеше местонахождението на откраднатата база данни, тъй че...
- Мога да го уредя - отвърна той.
- Още не съм свършил, синко. Искам твоята писмена гаранция за първите две условия и за още едно.
- Слушам ви. - Лайл не бързаше. Погледна си часовника. Командосите бяха почти на прага на Айрънуд.
- Ще ви кажа къде държа ГСРСА, ще заведете там Кийша и ще ѝ позволите да проведе едно последно търсене, като онова в Корнуол. Не би трябвало да отнеме повече от ден. После ще ми пратите резултатите и можете да си приберете всичко и да го закарате където желаете. И толкова.
Докато агентът обмисляше офертата, в слушалката се разнесе гласът на генерал Дифранца. В първия момент това го изненада, но не се сети, че някои - ако не и всички - от двайсетината, присъствали на първия им разговор в Пентагона, ги слушат и сега.
- Господин Айрънуд, тук е генерал Дифранца. Не затваряйте.
- Нямам такова намерение.
- Ако това търсене, за което настоявате, е свързано с какъвто и да е секретен обект и може да навреди на Съединените щати или нашите съюзници...
- Я престанете, генерале. За идиот ли ме смятате? Надявам се в крайна сметка да решите, че в резултатите от търсенето има нещо секретно, защото така ще потвърдите онова, което повтарям от самото начало. Така че и в двата случая ще бъда удовлетворен. Е, ще сключим ли сделката?
- Едно търсене - каза Дифранца.
- Ето ви номера на факса ми. Искам да го видя черно на бяло.
Докато командосите заемат позиция, сделката беше сключена и Айрънуд им каза къде да отидат.
Когато Кингсбъро потвърди, че цялата база данни е онлайн и функционира, Айрънуд продиктува географски координати. Генерал Дифранца, който следеше тази необичайна процедура от Националния военен команден център, ги провери и след по-малко от минута даде разрешение на Лайл да ги съобщи на капитан Кингсбъро от Космическото командване на САЩ и изтупаната в оранжево програмистка на Айрънуд.
Координатите като че ли нямаха никакво военно значение. Сочеха място на полуостров Палмър. На Антарктида.
Лайл лично ги беше приел. Роз го придружи, без да чака покана. Щеше да е жестоко да я отстрани от края на разследването, което ги бе погълнало изцяло.
Кингсбъро имаше строга заповед да не дава пряк достъп на Харъл до базата данни, затова главната програмистка на Айрънуд седеше на евтин канцеларски стол на колела на известно разстояние от масата и инструктираше капитана от ВВС какво да прави.
Първо въведе координатите. После на екрана до него се появи въздушна снимка на... белота. Лайл не виждаше нищо друго. След това Харъл каза на капитана да я уголеми и белотата се приближи. Накрая тук-там започнаха да се забелязват черни петна. Скали, отчасти покрити със сняг.
- Включете фалшивите цветове, долу вляво - продължи Харъл. Кингсбъро кликна с мишката и екранът от бял с черно стана бял със синкаво-лилаво. - Сега превключете на ГСРСА. Долу вдясно.