12 те вятъра [calibre 1.48.0]

Дискретната изисканост на кабинета на Айрънуд го изненада, особено след казиното, но Дейвид постепенно установи, че и тази стая си има странности. Антикварният глобус с близо еднометров диаметър, монтиран на полирана дървена стойка, беше украсен с меридиан от масивно злато, а гигантското бюро бе издялано от един-единствен къс дърво, ако това изобщо беше възможно. Дори само вкарването му вътре изискваше да съборят и после да изградят наново едната стена.

- Обади ми се Джак Лайл. Трябва да поговорим. - Милиардерът посочи два ратанови стола, но погледът му остана вперен в масления портрет на близката стена. На картината бяха нарисувани той като много по-млад и дребна жена със светлокестенява коса. На заден план Дейвид позна пристанището на Порт Вила, гледано от прозорците на този кабинет.

Пухените възглавници на столовете бяха меки и Дейвид се отпусна удобно.

- Да не би да има проблем с базата данни?

- Не. - Айрънуд завъртя стола си към тях с решително изражение. - Получило се е... изтичане на информация. Не знам откъде. Но... Джесика, явно вашите хора са се сдобили с разпечатката на колонията... храма де... на полуострова.

Дейвид понечи да попита как, но Айрънуд вдигна ръка и го спря.

- Някак си са използвали значителното си влияние върху определени членове на аржентинското правителство, върху военните или... Не знам как са успели, обаче аржентинците ще бомбардират колонията с всички оръжия, с каквито разполагат.

- Сю-Лин - скочи на крака Джес. - Трябва да говоря с нея. Тя трябва да разбере, че прави ужасна грешка!

- Не, не, не. - Милиардерът ѝ даде знак да седне на мястото си. - Даже тая жена да ти отговори, гарантирам ти, че само ще те разиграва, докато паднат бомбите.

- Вие имате план - досети се Дейвид.

- Вече е в действие. Аржентинците ще бомбардират след три дни.

- След три дни?! - ужаси се Джес.

Айрънуд кимна.

- Затова ние ще сме там след два.

В душата на Дейвид засия искрица надежда:

- Нали чакахме времето да се оправи?

- А, увеличавам разходите - направи физиономия милиардерът. - Гориво, самолети, екипажи. Военновъздушните сили осигуряват оборудване и хора за достойни граждански каузи, стига гражданинът да плаща цената. Около четири милиона долара според тях. Ще си струва и последния цент, ако открием неограбена извънземна колония. Или пък храм на вашите Първи богове, Джесика. Може би даже оня Бял остров, за който ми разказахте. По дяволите, ще се задоволя и с първите свидетелства за човешко обитаване на Антарктида. Каквото и да намерим там, ще се наложи да пренапишат всички учебници по история. Заради нас тримата. Защото не сме се отказали.

- А защо военновъздушните сили ни помагат? - повдигна вежди Джес.

Дейвид щеше да зададе същия въпрос. Не вярваше в съпричастността на военните към гражданските каузи.

- Защото... - Милиардерът разпери ръце, показвайки кабинета си и съответно всичко, което притежаваше. - Защото се отказах от помилването си, от всичките си гаранции, от по-голямата част от компанията си... за да стигнем там първи. Съгласих се след три дни да ме отведат, да ме използват за назидание и да ме хвърлят в затвора, може би до края на живота ми. Затова трябва да се погрижим откритието наистина да си струва.