Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
— Да, наистина… Това беше пръст божи! Вече съм добре, Ерики… Предай благодарностите ми на Чарли…
Той скри загрижеността си. Втората тълпа я уплаши до смърт, него също. В разгара на нападението се закле, че ако се измъкне жив, никога вече няма да пътува без пистолет и няколко ръчни гранати. Срещна погледа на Ракоци, кимна и се обърна напред.
— Мръсник — промърмори на руски той и очите му по навик пробягаха по контролните уреди.
— Тоя тип е побъркан! — неволно понижи глас Петикин, макар да беше сигурен, че Ракоци не може да го чуе. — Не беше нужно да убива, казах му да стреля над главите на тълпата! А и мен на два пъти щеше да ме убие! Откъде го познаваш, Ерики? Нима си се замесвал в нещо с кюрди?
— Кюрди ли? — недоумяващо го погледна Ерики. — Да не би да имаш предвид онзи мръсник отзад?
— Точно така — Али Бин Хасан Каракосе. Родом от планината Арарат, борец за освобождение на кюрдите.
— Той не е кюрд, а руснак! Агент на КГБ!
— Всемогъщи Боже! — ахна Петикин. — Сигурен ли си?
— Напълно. Твърди, че е мюсюлманин, но и това е лъжа. Пред мен се нарече Ракоци, което положително не е истинското му име. Всички те са лъжци, а и защо ли трябва да казват истината на нас, своите заклети врагове?
— Но той се закле, че говори истината, и аз му дадох дума да не го нападам!
Побеснял от яд, Петикин му разказа за двубоя си с Ракоци и за споразумението, което бяха постигнали.
— Ти си глупакът, Чарли, а не той — поклати глава Ерики. — Не си ли чел Ленин, Сталин или Маркс? Той изпълнява това, което му нарежда КГБ и което правят всички заклети комунисти — да използуват всички средства за постигане на „свещената“ цел — световно господство за комунистическата партия на Съветския съюз! А ако междувременно се избием помежду си — още по-добре! Господи, с удоволствие бих пийнал една водка!
— Още по-добре един двоен коняк…
— А най-добре и двете! — въздъхна Ерики и отправи изпитателен поглед към земята долу. Летяха стабилно, моторите работеха леко, гориво имаха в изобилие. Очите му се отправиха към хоризонта, зад който беше Техеран. — Не ни остава много… Той каза ли къде иска да кацнеш?
— Не.
— Тогава може би ще ни се открие някой благоприятен шанс…
— Да — кимна Петикин. — Ти спомена за някаква проверка по пътя… Какво стана?
— Спряха ни някакви левичари — намръщено отвърна Ерики. — Наложи се да побегнем, но и двамата останахме без документи. Едно тлъсто копеле ги задържа, но нямах време да си ги взема обратно… — Тялото му потръпна. — Никога през живота си не съм бил толкова уплашен, Чарли. Никога! Бях напълно безпомощен сред тази тълпа и почти се насрах, защото не можех да я защитя. Онзи смърдящ дебелак ни взе всичко — паспорти, лични карти, разрешителното му за летене, всичко!
— Мак ще ти извади ново, паспорти ще ти издаде посолството.
— Не се безпокоя за себе си, а за Азадех.
— Тя също ще получи финландски паспорт — така както Шаразад получи канадски. Не се безпокой.
— Шаразад все още е в Техеран, нали?
— Сигурно. Том също трябва да е там. Вчера трябваше да се прибере от Загрос с пощата от дома… — „Странно — помисли си Петикин. — Все още наричам дом Англия, макар че Клеър отдавна си отиде и всичко е свършено.“
— Ще искам отпуск — въздъхна Ерики. — Отдавна вече ми се полага. А Мак да му мисли за заместник! — После смушка Петикин в ребрата и весело викна: — Хей, Чарли, нямаш представа какво изпитах, като те видях в небето! Помислих си, че бълнувам или вече съм хвърлил топа! Видя моето финландско знаме на покрива, а?
— Не аз, видя го Али… по-скоро този… как го нарече… Рековски?
— Ракоци.
— Той го видя. Признавам, че ако не беше той, аз едва ли щях да ти обърна внимание… Извинявай… — Петикин му хвърли един кос поглед. — Какво иска от теб този тип?
— Не зная, но то положително е свързано с някакви съветски планове. — Ерики изруга през зъби и добави: — Значи на него дължим спасението си, а?
Петикин помисли малко, после кимна:
— Да, така е. Без него нямаше да мога да направя нищо. — Погледна през рамо и видя, че Ракоци внимателно ги наблюдава, а Азадех е задрямала с неспокойна гримаса на красивото си лице. Кимна лекичко и отново се обърна напред. — Азадех изглежда добре.