Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
— Не е така, Чарли — с болка отвърна Ерики. — Днешният ден беше ужасен за нея! Сама си призна, че никога в живота си не е имала толкова тесен контакт със селяните… обкръжена, притисната. Днес те пробиха защитата й, тя за пръв видя истинското лице на Иран и на своите сънародници, особено когато я принудиха насила да си сложи наметката… — Той отново потръпна. — Това беше изнасилване, те изнасилиха душата й! Мисля, че от днес нататък всичко ще бъде различно за нея, пък и за нас двамата. Ще трябва да избира: семейството си или мен, Иран или живот в чужбина. Тук не ни искат вече, Чарли. Време е да си вдигаме чуковете. Всички!
— Грешиш. За вас с Азадех това може би е вярно, но не и за цялата страна. Те ще продължават да се нуждаят от петрол, следователно и от нашите хеликоптери. Поне още няколко години няма да могат да минат без нас. С договорите на „Гърни“ и… — Петикин прекъсна, усетил потупване по рамото. Азадех се беше събудила, а Ракоци му говореше нещо. Смъкна слушалките си и извика:
— Какво?
— Капитане, няма да използвате радиото и се пригответе да кацнете на мястото, което ще ви посоча.
— Но аз… аз трябва да получа разрешение!
— Не ставай глупак! — заряза учтивия тон Ракоци. — От кого ще получиш разрешение? Летището на Техеран е окупирано, същото е и с базите Дошан Тапе и Галег Морги! Послушай съвета ми и се насочи към малкото летище Рудрама, след като ме свалиш!
— Трябва да се свържа по радиото, военните настояват за това!
— Военните ли? — изсмя се Ракоци. — И какво ще им съобщиш? Че си кацнал незаконно близо до Казвин, взел си участие в убийството на пет-шест цивилни и си качил на борда двама чужденци, които бягат… От кого? От народа, капитане!
Петикин се обърна с намръщено лице и посегна да включи радиостанцията. Ракоци се наведе напред и грубо го разтърси.
— Събуди се! Военните вече не съществуват! Генералите са признали поражението си пред Хомейни, предали са се!
Всички го гледаха с мълчаливо недоумение. Хеликоптерът се наклони и Петикин автоматически го вкара в хоризонтален полет.
— Какво говориш?
— Късно снощи генералите издадоха заповед всички войници да се приберат обратно в казармите. Всички! Бунтовниците на Хомейни имат пълна свобода, нищо не им пречи да завземат властта. Народът победи, капитане!
— Невъзможно! — потръпна Петикин.
— Невъзможно! — повтори Азадех. — Баща ми щеше да го знае!
— Аха великия! — презрително изсумтя Ракоци. — Вече положително знае, ако още е жив!
— Не е вярно!
— Азадех, това е напълно възможно — промълви Ерики, също здравата потресен. — Сега ми става ясно защо никъде не видяхме войска и полиция, защо тълпата беше толкова враждебно настроена към нас!
— Генералите никога няма да постъпят по този начин! — Тръсна глава тя се обърна към Ракоци. — Това би означавало самоубийство за тях, а и за хиляди други хора! Кажете ни истината, за Бога!
По лицето на Ракоци се изписа злобна наслада, думите излязоха от устата му бавно и отчетливо:
— В момента Иран се намира в ръцете на Хомейни и неговата революционна гвардия.
— Това е лъжа!
— Ако наистина е така, с Бахтияр е свършено — рече Петикин. — Той никога не…
— Този нещастен глупак изобщо не се е опитал да направи нещо! — изсмя се злорадо Ракоци. — Аятолах Хомейни накара генералите да си глътнат езика от шубе, а сега ще си достави удоволствието да им реже гърлата един по един!
— Значи войната свърши.
— Да — въздъхна Ракоци. — За някои действително свърши.
— Значи и за теб — подметна Ерики. — Както за всички комунисти и марксисти от Туде. Хомейни ще ви види сметката!
— Нищо подобно, капитане. Аятолахът беше сабята, която обезглави режима на шаха, но тази сабя изкова народът.
— Той ще ви ликвидира — настоя Ерики. — Мрази комунистите не по-малко от американците.
— По-добре изчакайте хода на събитията, вместо да изпадате в илюзорни настроения — отсече Ракоци. — Хомейни е практичен човек и ще направи всичко възможно да укрепи властта си. Не слушайте досегашните му приказки!
Петикин видя как побеля лицето на Азадех, самият той също се притесни.
— Ами кюрдите? Какво ще стане с тях?
Ракоци се приведе напред със странна усмивка.
— Аз съм кюрд, независимо от това, което ти е надрънкал финландецът за Съветския съюз и КГБ. Може ли да го докаже? Не, разбира се. А що се отнася до кюрдите — Хомейни ще се опита да ни изхвърли, ако му позволим, разбира се, заедно с всички останали малцинства, чужденци и представители на едрата буржоазия — поземлени собственици, банкери, привърженици на шаха, изобщо всички, които не приемат неговата интерпретация на Корана. Той ще пролее реки от кръв в името на своя Аллах, а не в името на Единствения Бог. — Ракоци хвърли поглед към земята и провери нещата си, после иронично добави: — Този еретичен „Божи меч“ изигра своята роля и сега ще се превърне в рало, след което ще изчезне напълно!