Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
— Искаш да кажеш, че ще го ликвидират? — попита Ерики.
— Ще бъде погребан по желание на народа — ухили се Ракоци.
Азадех изведнъж се нахвърли върху него, опитвайки се да издере лицето му. Той с лекота я укроти, а Ерики наблюдаваше сцената с посивяло лице. Нищо не можеше да направи, поне за момента.
— Стига! — кресна Ракоци. — Ти повече от всички би трябвало да искаш ликвидирането на този фанатик! Ако се утвърди на власт, дори помен няма да остане от Абдула хан, фамилията Горгон и теб самата! — Блъсна я към ъгъла на кабината и просъска: — Дръж се прилично, за да не се налага да ти причинявам болка! Наистина би трябвало да искаш смъртта му повече от всички! — После вдигна автомата и заповяда: — Вие двамата! Веднага се обърнете напред!
Те неохотно се подчиниха. На петнадесетина километра пред тях се простираха покрайнините на Техеран. Хеликоптерът летеше успоредно с шосето и железопътната линия и се приближаваше към града от запад. Небето над главите им беше сиво, натежало от облаци.
— Капитане, виждаш ли мостчето на железопътната линия над реката?
— Виждам го — потвърди Петикин, опитвайки се да измисли някакъв начин да се справи с него, сигурен, че и Ерики мисли същото в този момент. Дали да не завърти машината и да се опита да го сграбчи? Не, не става — мястото му е твърде далеч…
— Ще кацнеш на километър от него, отвъд онази скала. Виждаш ли я?
Близо до посочената скала се извиваше тесен второстепенен път, по който движението беше слабо.
— Виждам я. А после?
— После сте свободни, поне за момента — изсмя се Ракоци и ръгна врата на Петикин с дулото на пистолета. — С моите дълбоки благодарности, разбира се. Никой от вас не трябва да се обръща повече, искам ви и двамата с лице напред и закопчани колани! Не забравяйте, че ви наблюдавам внимателно. Ще кацнете стабилно, ще ме изчакате да сляза и после веднага отлитате. Не се обръщайте, защото може да се стресна, а стреснатите мъже лесно натискат спусъка. Ясно ли е?
— Да — кимна Петикин и внимателно огледа мястото за кацане. После намести слушалките си и попита: — Как ти се струва, Ерики?
— Нормално. Внимавай за преспите. — Ерики се опита да говори спокойно.
— Мисля, че трябва да направим нещо…
— Той е… Той е прекалено умен, Чарли.
— Може би ще допусне грешка.
— Чакам я с нетърпение.
Кацнаха леко и сигурно. Край прозорците се завъртя снежна вихрушка, предизвикана от въртенето на витлата.
— Не се обръщайте!
Нервите на двамата пилоти бяха опънати до скъсване. Чуха отварянето на вратата, лъхна ги леден въздух, после Азадех пронизително изкрещя:
— Ерики!
Въпреки заповедта и двамата се обърнаха. Ракоци вече беше навън и дърпаше Азадех със себе си. Тя риташе и блъскаше, ръцете й напразно се опитваха да се заловят за нещо във вътрешността на кабината. Автоматът беше преметнат през рамото му. Ерики светкавично блъсна вратата и излетя навън, шмугвайки се под туловището на хеликоптера. Приготви се да скочи напред, но се оказа, че е късно. Автоматен ред накара снега пред краката му да заври и той се закова на място. Изправен на три-четири метра от тях, встрани от досега на витлото, Ракоци ги държеше на мушка, хванал с дясната си ръка автомата, с лявата здраво стискаше наметката на Азадех. За миг тя остана напълно неподвижна, после с удвоени усилия поднови борбата за освобождаването си. Заизвива се като змиорка, после изведнъж се стовари върху него, крещейки проклятия на фарси. Ерики скочи.
Ракоци я завъртя пред себе си и силно я тласна напред. Тя се блъсна в тялото на Ерики и двамата се претърколиха в снега. Ракоци отстъпи няколко крачки назад, вдигна автомата и пръстът му се сви около спусъка. Не се наложи да го натиска, тъй като и двамата му противници бяха на колене, замаяни от падането. Пилотът зад тях все още си беше на мястото. Ерики бързо се окопити, бутна жена си встрани и се приготви за бой.