Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
Петикин пусна лоста за управление, стисна го между коленете си и стовари десния си юмрук в лицето на Ракоци с цялата сила, която му беше останала. Но не улучи и загуби равновесие, колената му тласнаха лоста за управление в крайно ляво положение, а пръстите на краката му изпуснаха педалите, с които машината се поддържаше в хоризонтален полет. Хеликоптерът моментално се завъртя около оста си и започна да пада.
Изпаднал в паника, Петикин се отказа от битката и отчаяно се опита да овладее машината. Моторите виеха лудо, уредите на контролното табло побесняха. Ръцете и краката му се подчиниха на навика, придобит след дълги тренировки, сами вършеха необходимите корекции, които трябваше да бъдат извършени плавно и в строга последователност. Хеликоптерът излезе от смъртоносната спирала на някакви си двайсетина метра от земята и неохотно се подчини на командите на пилота.
Ръцете на Петикин трепереха от напрежение, той дишаше тежко и на пресекулки. В същия момент нещо твърдо и остро опря в скулата му и той чу ругатнята на Ракоци. Смътно си даде сметка, че езикът не е фарси, но изобщо не можа да определи какъв е. Изви се да го погледне и видя разкривеното му от гняв лице — на сантиметри от очите му мътно проблясваше сивото дуло на пистолет. Ето това беше пропуснал да прецени!
— Стига номера или ще ти пръсна черепа! — изсъска Ракоци, добави нещо неразбрано и притисна пистолета в шията му.
Петикин тикна лоста напред и машината започна, стръмно изкачване. Пистолетът натисна врата му още по-силно, предпазителят остро изщрака.
— Това е последният ти шанс!
Земята все още беше прекалено близо, носеше се под тях с бързина, от която му се повдигаше.
— Добре — предаде се той и постави лоста в хоризонтално положение. Дулото продължаваше да увеличава натиска си, болката ставаше все по-силна. — Боли ме, дявол да те вземе! Как мога да летя с това не…
Ракоци изобщо не го чу. Побеснял от гняв продължаваше да натиска, докато главата на Чарли опря в страничната рамка.
— Престани за Бога! — отчаяно извика Петикин, опитвайки се да си постави слушалките, смъкнали се по време на борбата. — Как мога да летя с пистолет в шията? — Натискът леко отслабна и той успя да премине в хоризонтален полет. — Кой си ти, по дяволите?
— Смит — отвърна Ракоци, който също беше успял да се овладее. Едва сега си даде сметка, че още една стотна от секундата и двамата щяха да бъдат размазани върху планинския склон като прясно говеждо лайно. — Помисли си, че имаш работа с някой шибан аматьор, а? — Ръката му с револвера изпревари командата на мозъка и с трясък се стовари върху устата на пилота.
Петикин отхвръкна назад, хеликоптерът се люшна, но той бързо го овладя. Усети парещата болка в лицето си и изсъска:
— Направи го още веднъж и ще видиш как ще се тръшнем на земята!
— Извинявам се… — въздъхна Ракоци. — Извинявам се за тази глупост, капитане… — После внимателно се отдръпна в своята половина, без да отмества дулото на пистолета от Петикин. — Съжалявам, но изпуснах нервите си…
— Съжаляваш, а? — погледна го Петикин.
— Да. Моля да ме извиниш, това не беше необходимо. Не съм варварин… — Овладял се напълно, Ракоци продължи: — Ако обещаеш, че няма да ме нападаш, веднага ще прибера оръжието. Кълна ти се, че за теб няма никаква опасност!
— Добре — кимна след кратък размисъл Петикин. — При условие, че ми кажеш кой си и какви са ти намеренията.
— Имам ли думата ти?
— Да.
— Отлично, капитане, вярвам ти. — Ракоци сложи предпазителя и тикна пистолета в джоба на панталона си. — Казвам се Али Бин Хасан Каракосе и съм от кюрдски произход. Родното ми селце се намира в подножието на планината Арарат, съвсем близо до ирано-съветската граница. По волята на Аллаха съм борец за свобода срещу робството на шаха и всяко друго робство. Това стига ли ти?
— Да. Но ако си…
— Стига. После ще продължим… Сега завий ей натам — пръстът на Ракоци се насочи надолу. — Намали скоростта и се приближи.