Вестителят на бурята
- Автор: Форд Ричард
- Серия: Стийлхейвън #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Вестителят на бурята». Краткое содержание книги:
Какво те интересува? Ти си вълк, нали помниш? Парите за вълка, спокоен сън за овчаря. Не можеш да имаш и двете.
Погледна към скелето, издигнато до едната стена. Боло стоеше там, обграден от хората си. Личеше, че е доволен от себе си, отпиваше вино, хапваше грозде и се смееше с цяло гърло.
— Колко още? — попита Каира. Беше стояла безмълвна до Мерик почти цялата вечер, гледаше и чакаше. Очите ѝ не се откъсваха от тълпата нещастни, гладни и пребити хора. Мерик бе очаквал тя да се разплаче, но неумолимият воин го изненада. Сега изглеждаше само гневна. Той се надяваше да не се превърне в мишена на беса ѝ.
— Няма да трае още дълго — каза той. — Имаме малко време да ги натоварим до десетата камбана. Ще ги изведат и ще ги качат на кораба.
— А ние ще стоим и ще гледаме? — тя се обърна към него. В очите ѝ имаше гняв, беше стиснала челюст. Явно едва се сдържаше. Мерик трябваше да признае, че се поуплаши малко.
— Е, предполагам, че можем да си поискаме парите. Тогава ще се разкараме.
— А после ще ги предадем? Ще ни възнаградят ли водачите на Гилдията?
— Би трябвало. Но на твое място не бих изгарял от нетърпение да ги видя. Не винаги е добър знак. — Понякога е знак, че ще те накълцат на парчета.
— Просто искам това да приключи.
Тя стискаше юмруци и мускулите на ръцете и раменете ѝ бяха издути.
— Добре — Мерик вдигна ръка в опит да я успокои. Не искаше да я докосва обаче. Беше си научил урока. — Ще идем да си поискаме парите от Боло и ще се разкараме оттук.
Щом тръгнаха към скелето, Каира не сваляше очи от хората, които щяха да поемат на дългия си път. Мерик видя, че ги блъскат и смушкват като добитък, подкаран към пазара, и знаеше, че той е виновен. Той го беше направил възможно — цялата тази афера тежеше на неговата съвест.
Не, не беше така, тежеше на съвестта на хората, за които работеше. Той бе само наемник. И няма значение дали работиш за тиранин, или за светец. И да не беше той, някой друг нещастник щеше да свърши това за Гилдията.
Не беше виновен.
По-добре вълк, отколкото овчар.
Пазачите на Боло излязоха пред тях, когато наближиха скелето, но пиратът ги отпрати с жест. Усмихна се на Мерик като на стар приятел, на бизнес партньор.
Мерик се усмихна в отговор. По-добре вълк.
— Приятелю — рече Боло. — Радвам се да те видя, но уви, работата ни вече приключи.
— И всичко ли е наред? — попита Мерик, нетърпелив да се свършва.
— Разбира се. Всичко се движи по план. Но ти ми изглеждаш нервен. Нещо тревожи ли те?
— Мен ли? Добре съм. Не съм сигурен за тях обаче — и той посочи към редиците роби.
— Моля те, не се тревожи. Те ще идат на по-добро място. Към по-добро бъдеще. Тук са обречени на бедност и вероятно ще бъдат изклани от хуртите. Така е по-добре. По-добре за тях.
И за теб, разбира се.
— Затова ли са толкова покорни? Защото отиват към по-добър живот?
Боло се усмихна широко.
— Храна и подслон, как да устоят на такова изкушение? Когато предложиш хляб на мъж, чието семейство гладува, той ще те последва навсякъде.
— Дори към робство? — Внимавай, Райдър.
— Мисля, че разбираме робството съвсем различно. Тези хора ще се грижат за богатите на четири континента… повечето от тях.
А онези, които ще се озоват в бардаците и в ямите за бой до смърт?
— Сигурен съм, че ще са ти благодарни, щом стигнат там — Мерик огледа пазачите около тях, после се обърна към Каира. Тя беше втренчена с омраза в Боло — приличаше на побесняло куче.
Вероятно беше време да си ходят.
— Ако сме приключили, ще вземем парите от последното плащане и ще си вървим. Ако обичаш?
Боло се облегна на скелето и се усмихна.
— Да, обичам, приятелю — и изрита капака на един сандък. — С това сделката е приключена.
Мерик се вгледа в блещукащите монети. Какво ли можеше да стори с тях? Къде ли можеше да иде? Колко неща можеше да купи?
После се вгледа и в тълпата долу.
По-добре вълк. По-добре проклет вълк. Дори не си го помисляй!
Пристъпи към парите, но спря.
Но ти не си вълк. Никога не си бил. Не си и овчар, Мерик Райдър. Ти си най-обикновен страхливец. Страхливец, който пропиля богатството на родителите си и пак от страх се забърка с Гилдията.