Седмият печат
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #3
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Переводчик: Велин Мануел ду Насименто
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Седмият печат». Краткое содержание книги:
този въпрос. Не искам да си изпусна самолета и да остана още един ден на това загубено място.
- Сега ще ви разкажа. Няма да ви бавя... хм... бъдете спокоен.
Руснакът смъкна оръжието и впери поглед в професора от Оксфорд, очаквайки продължението на
историята. Сега, когато вече не усещаше дулото, залепено за челото му, Томаш беше почти готов да
колабира ог преживяното на прежение: сърцето му биеше лудо, усещаше тялото си омекнало, а коленете
и ръцете му трепереха неистово.
- Е? - обърна се Орлов, пръхтейки от нетърпение. - Имайте предвид, че не разполагам с цял ден.
Джиповете излязоха от черния път през пустинята и поеха по шосе №4. Веднага след Юлара свиха по
посока на скалния масив Улуру.
- Говорехме за водорода, нали? - под хвана наново Къмингс, опитвайки се да подреди мислите си при
тези обстоятелства. - Въглеродният атом в изкопаемите горива е отговорен за затоплянето на планетата,
а... хм... енергията се съдържа във водорода. Ако отстраним въглерода и останем само с водорода, ще
решим проблема със затоплянето на планетата и зависимостта си от изкопаемите горива. От теоретична
гледна точка няма нищо по-просто.
- Проб лемът е да се намери водород в ч исто състояние - отбеляза руснакът.
- Да, водородът е най-често срещаният атом във вселената, но... хм... трудно се нам ира в чисто
състояние.
- Тогава как ще постъпите?
Къмингс прокара тънките си пръсти през побелялата брада, сякаш онова, което се канеше да каже,
беше най-очевидното откритие в историята на човечеството.
- Използвам... хм... водата.
- Защо?
- Водата е съединение, което се нам ира в изоб илие на на шата планета, нали? Защо да не я
използваме... хм... като гориво?
- Но как ще го направите?
Англичанинът въздъхна, едва сдържайки раздразнението си. Не беше лесно да обяснява работата си
пред невеж глупак, който иска да го убие.
- Вижте-каза той. - Със сигурност знаете... хм... химич ната форм ула на водата, нали?
- H20 - отвърна руснакът. - Това е елементарно.
- А Н откъде идва?
- Това е знакът на водорода.
- Следователно водата съдържа... хм... водород , така ли е?
- Да.
- Значи ето оттук ще си взема... хм... енергия. От вод орода във водата.
- Но как ще го направите? - попита от ново Орлов.
- Нали знаете какво е електролиза?
Руснакът се замисли.
- Учил съм го в училище. Беше някакъв хим ичен процес, нали?
- Електролизата е процес на разграждане на някакво вещес тво под действието на... хм... електрически
ток. Посредством този процес можем да разградим водата на съставящите я еле менти - кислород и
водород. За целта поставяме чиста вода в един съд и... хм... включваме електрически ток. Под въздейс -
твието на електрическата енергия водородните атоми се отделят от тези на кислорода и сс свързват с
останалите водородни атоми. Изразходваната електрическа енергия в този процес... хм... се натрупва във
водорода.
- Това не е нещо ново, нали?
- Не, познато е от отдавна. Първата електролиза... хм... е осъществена през 1800 година.
- Тогава какво искате да кажете?
Къмингс се наведе напред, сякаш се готвеше да сподели ня каква тайна.
- А ако... хм... обърнем процеса? Какво ще се случ и?
- Да обърнем процеса ли? Какво искате да кажете с това?
- Ако вместо да разграждаме водата на двата съставни елемента, водород и кислород, защо не ги...
хм... свържем? - Повдигна вежди. - Какво смятате, че ще стане?
Орлов се замисли над идеята.
- Ами... предполагам, че ако се свържат водород и кислород, пак ще се получ и вода, нали?
- Разбира се.
- Тогава? Каква е ползата от това?
Къмингс се облегна на седалката.
- Вече говорихме за това, че при свързването на вод орода с кислорода от ново... хм... се освобождава
енергия, нали?
- Да.
- Значи ето тази е... хм... ползата.
Джиповете се приближиха до табела, на която пишеше Kata Tjuta/The Olgas, недалеч от огромния и
величествен скален монолит Улуру, и намалиха скорост. Томаш, който бе мълчал през целия път дотук,
взирайки се напред с надеждата да зърне някоя полицейска или военна кола, усети как сърцето му се
свива и надеждата го напуска. Отдясно тръгваше тесен че рен път и точно натам се спуснаха двете коли,
изоставяйки шосето и поемайки по последната отсечка на пътуването им през пустинята.
Орлов проследи маневрата, но веднага след като джипът за подскача по неравния път, се върна отново
на темата, която обсебваше вниманието му.