Седмият печат
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #3
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Переводчик: Велин Мануел ду Насименто
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Седмият печат». Краткое содержание книги:
Руснакът присви очи.
- Къде извършихте изпитанията?
Къмингс показа напред. В края на черния път, който се виеше из австралийската пустиня, ги очакваше
странният скален масив със заоблени форми. Приличаше на фантастично уголе мена композиция от
камъни, събирани по плажа, невероятна скулптура, изваяна от природата.
- Ето там - каза ученият. - При Олга. Там бяха направени изпитанията и там се съхранява
оборудването. - Размърда се на седалката. - Но... хм... защо всъщност искате да го видите?
Орлов оголи зъби в злостно подобие на усмивка.
- За да унищожа всичко.
XXXVII
Гадни момчета (англ.). - Б. р.
ДВАТА ДЖИПА СПРЯ ХА Д О CTPAHHOTO СКАЛНО ОБРАЗУВАНИЕ ОТ заобле ни скали, на пом нящи огром ни а нт и,
издълбани от вятъра и времето, някои от тях толкова грамадни, че съперничеха на съседния монолит
Улуру. Руснаците наредиха на пленниците да слязат. Когато излязоха от колите, всички останаха непод -
вижни един дълъг миг, равнодушни към горещината и праха, потънали в съзерцание на мистериозния
декор, който се извисяваше пред тях.
- Как се казва това? - попита Орлов, без да сваля очи от огром ните камъни.
- Олга - каза Къмингс. - Но аборигените го наричат... хм... Ката Тжута. Мисля, че знач и нещо като
„много глави―.
Руснакът се озърна наоколо.
- И къде прибирате материала?
- Какъв материал?
- Не се прави на глупак.
Къмингс посочи надясно.
- Трябва... хм... да отидем там.
Обърнаха се към мястото и видяха дълбок пролом между двете най-големи скали от масива.
- Какво е това?
- Пътека - поясни англичанинът. - Казва се... хм... Уолпа Гордж.
Групата потегли в индианска нишка. Орлов и Къмингс бяха отпред, последвани от Игор, след него
другите двама пленници и накрая двамата руснаци. Земята беше суха и само тук-там се виждаше
оскъдна растителност. Когато стигнаха началото на пролома, те почувстваха топлия лъх на вятъра в
лицата си, сякаш някъде в дъното имаше гигантски вентилатор.
След кратко колебание Орлов заобиколи един зъбер и нав лезе в пролома, следван от другите. Поеха
напред с внимателни, предпазливи стъпки, придвижвайки се бавно по тесния път, врязан между
стръмните стени на огромните скали. Стъпките им отекваха из пролома все по-силно и многогласно,
сякаш цяла войска преминаваше из Уолпа Гордж.
Камък се отрони някъде горе, на високото, и Орлов се закова намясто.
- Стой! - извика той.
Групата спря и руснаците внимателно заоглеждаха прохода.
- Ето там! - възкликна Игор, сочейки към гребена на високата скала отдясно. - Там има някой!
- Сигурно са... хм... аборигени - побърза да обясни Къмингс. - Това е свещена земя за тях.
- Това не м и харесва - каза Орлов и посоч и мястото, откъ дето бяха тръгнали. - Може би е по-добре да
се върнем назад.
- Това са някакви аборигени - настоя англичанинът. - Няма... хм... никакъв проблем.
Орлов се вгледа в прохода.
- Не, няма да рискуваме. Този проход е прекалено тесен за моя вкус. - Махна с ръка. - Да се връщаме.
Игор нареди нещо на руснаците и те послушно смениха посоката. В мига, в който всички поеха назад,
един глас отекна из пролома, силен като гръм.
- Всички по местата!
Останаха неподвижни на пътеката, без да знаят дали да от стъпят, или да продължат напред.
Челата на издадени напред надлъжни зидове. - Б. р.
- Ама какво по дяволите... - изкрещя Орлов, въртейки д иво глава в едната и другата посока с насочено
оръжие.
Уолпа Гордж сякаш увисна в някакво безвремие.
- Хвърлете оръжията на земята! - извика същият глас. - Вдигнете ръце над главата!
За миг всичко замръзна като на снимка - само равнодушно реещият се прах във въздуха нарушаваше
илюзията. Но в тази статична картина нещо помръдна: горе се появи глава, надничаща иззад върха на
зъбера, а след нея и очертание на тяло, изплувало от сянката. Изникнаха някакви хора с широкополи
шапки като каубои и сиви панталони.
- Полиция! - възкликна Орлов вцепенен.
Гласът отново отекна из пролома:
- Няма да повтарям. Хвърлете оръжията и вд игнете ръце!
Орлов направи знак на хората си и руснаците се хвърлиха зад скалите. Игор дръпна пленниците
настрани и надникна на горе. Прозвуча изстрел, после друг и още един.
Трак.
Трак.
В началото гърмежите бяха изолирани, редуваха се изстрел-отговор, но после зачестиха и
положението като че излезе извън контрол. Изстрелите бяха толкова начесто и толкова близо, че