Съдбовно бягство
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #7
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Съдбовно бягство». Краткое содержание книги:
Луси Джорик, осиновена дъщеря на първата жена – президент на Съединените щати, току-що е зарязала пред олтара своя годеник Тед „Господин Неустоим“ Бодин, с което предизвиква скандала на годината. Луси успява да се измъкне от църквата, преоблечена в размъкната роба на църковен хорист и избягва от града с помощта на съвършено непознат за нея мъж, като се мята на задната седалка на стария му мотоциклет.
Медиите пощуряват, защото никой не може да открие булката беглец, която преобръща живота си с трескаво безразсъдство. Докато всички я търсят, а медиите я заклеймяват, тя се дегизира, превръщайки се в нова личност…
Въпреки името си, навяващо асоциации за мекота и уют, Панда е корав и невъзпитан грубиян, но затова пък дяволски секси. Както всички останали, той знае всичко за Луси и нейната история, но не разкрива абсолютно нищо за себе си. Между двамата прехвърчат искри на непреодолимо привличане, но Панда е решен да държи своите тайни – както и сърцето си – здраво заключени…
Забавна, трогателна и очарователна история за една млада жена, търсеща съдбата си... и един мъж, получил много удари в живота, който не вярва във втория шанс.
Той не помръдна. Вместо да гледа нея, той бе вперил поглед в Тоби. После бавно пристъпи напред. Но не стигна до задната стълба. Спря се насред пътя.
- Тоби, аз обичам Бри. - Майк преглътна мъчително. - Искам разрешението ти да се оженя за нея.
Бри ахна смаяно.
- Почакай малко! Аз... аз се радвам, че ме обичаш, но още е прекалено рано...
- Наистина ли? - възкликна Тоби. - Наистина ли? Отговорът ми е „да“!
Бри не можеше да повярва, че Майк правеше такава решителна стъпка, отдаваше сърцето си на тази, на която имаше основание да не вярва. Но беше три часът сутринта и всички бяха уморени. Беше твърде рано да се говори за бъдещето. Двамата с Майк трябваше да си изяснят отношенията. Само че за да го направят, първо трябваше да престане да се усмихва, а Бри, изглежда, не можеше да го направи.
Докато Майк се взираше в очите й, тя притисна буза към темето на Тоби.
- Аз също те обичам. С цялото си сърце. Но в момента ме интересуват само палачинките.
Майк прочисти гърлото си, но въпреки това гласът му трепереше от вълнение.
- Какво ще кажеш аз да ги приготвя? Наистина много ме бива в това.
Тя погледна към Тоби. Тоби погледна към нея.
- Аз казвам „да“ - прошепна той.
Бри прегръщаше Тоби, но очите й бяха приковани в Майк.
- Предполагам, че в такъв случай и аз трябва да кажа „да“.
Сияещата му усмивка освети всичките тъмни кътчета, останали в душата й. Тя протегна ръка. Той я пое. Тримата влязоха вътре.
Tази нощ Луси не можеше да се върне в къщата на Бри. Каквото и да се случваше там, другите хора бяха излишни. Тя изправи рамене.
- Ще прекарам остатъка от нощта на катера.
Панда стоеше до масата за пикник, вдигнал крак върху пейката.
- Можеш да пренощуваш в къщата.
- И на катера ме устройва.
Но преди да отиде където и да е, трябваше да се измие. Не само от мръсотията и меда, но и от миниатюрните сребристи парченца стъкло, набити в кожата й. Въпреки че от външния душ течеше само студена вода и нямаше с какво да се преоблече, Луси не искаше да влиза в къщата. Щеше да се загърне с една от плажните кърпи, а на сутринта ще се преоблече в дома на Бри.
Мина покрай Панда на път за душа, ненавиждайки тази сковаваща неловкост, ненавиждайки него, задето я причиняваше, ненавиждайки и себе си, задето изпитваше такава силна болка от това.
- Душът не работи - подхвърли той зад нея. - Тръбата се скъса миналата седмица. Използвай старата си баня. Аз така и не се преместих на долния етаж.
Това изглеждаше странно, тъй като тя не живееше в къщата вече повече от две седмици, но не смяташе да задава въпроси, нито да говори с него повече, отколкото е нужно. Колкото и да се боеше да влезе в къщата, не можеше да легне да спи, ако не се измие, затова, без да каже повече нито дума, пристъпи вътре.
Кухненската врата я посрещна с познатото изскърцване и старата къща я прегърна. Долови слабото ухание на кафе, примесено с миризмата на влага и на старата газова печка. Той включи лампата на тавана. Тя се бе заклела да не го гледа, но не можа да се сдържи. Очите му бяха зачервени, брадата - безобразно набола. Но повече я стъписа това, което не видя зад него.
- Какво се е случило с твоята маса?
Той доби замислено изражение, сякаш се опитваше да си спомни.
- Ъ... Дааа... Превърна се в дърва за горене.
- Насякъл си скъпоценната си маса?
Панда стисна челюсти и заговори с ненужно оправдателен тон.
- Непрекъснато ми се набиваха трески по ръцете.
Тази новина я стъписа, но се сащиса още повече, когато забеляза, че още нещо е изчезнало.
- Къде е прасето ти?
- Прасето? - Произнесе се го, като че ли никога не бе чувал тази дума.
- Тлъстото малко изчадие - сряза го тя. - Говори на френски.
Панда сви рамене.
- Изхвърлих някои неща.
- И прасето?
- А теб какво те е грижа? Ти мразеше онова прасе.
- Зная - изсумтя тя презрително. - Но омразата ми към него беше смисълът на живота ми, а ето че сега него го няма.
Вместо да отвърне подобаващо, той се усмихна и я огледа от главата до петите.
- Господи, наистина здравата си се оплескала.
От нежността в гласа му сърцето й се сви и тя издигна защитните си бариери.
- Запази загрижеността си за някого, когото го интересува. -Луси закрачи към коридора.
Той я последва.
- Искам да знаеш, че... аз... ти не си ми безразлична. Ще ми е трудно да не те виждам. Да не разговарям с теб.
Неохотното му, насила изречено признание сипа сол в незарасналите й рани и тя рязко се извъртя.
- Да не ме чукаш?
- Не говори така.
Възмущението в гласа му я накара да свие устни.
- Какво? Не използвах ли правилната дума?
- Виж, зная, че те ядосах на плажа, но... Какво трябваше да кажа? Ако бях различен човек...