Кръвна връзка [Войните на Розите-3]

— Значи нямаш оплаквания? — попита той. — Хората ми са се отнесли почтително с теб?

— С изключение на това, че държат за затворник краля на Англия, да — отвърна Едуард и сви рамене. — Дебелият ти брат, архиепископът, се похвали, че държиш в килия двама крале. Тогава възразих, че е само един. Предполагам, вече разбираш, че има разлика между това да държиш в затвора Хенри Ланкастър и да държиш мен в плен.

Едуард го наблюдаваше внимателно и Уорик поддържаше безстрастно изражение на лицето си, мъчейки се да не показва чувства. Дразнеше го, че Едуард отново се е облегнал назад и се усмихва, сякаш е видял нещо забележително.

— Дните минават бавно тук, като имам само Библията за четене. Колко измина, два месеца ли? Малко повече? Изпуснах една прекрасна пролет, тъй като не мога да излизам от кулата. Трудно ми е да ти простя за това, Уорик, че ме накара да пропусна такава хубава пролет. Колко още остава, докато ме пуснеш, как мислиш?

— Какво те кара да смяташ, че ще го сторя? — попита Уорик. — Брат ти Джордж ми е зет. Мога да го сложа на трона, ако пожелая — и да продължа оттам.

За негово раздразнение Едуард се засмя и поклати глава.

— И смяташ, че той ще ти се довери, ако го сториш? Доста по-добре от теб го познавам, Ричард. Той е глупак, така е, и е роден послушко, да, но няма да стане крал, докато аз съм жив — и няма да ти прости, ако ме убият. Смятам, че прекрасно знаеш това, поради което аз трябва да търпя тази скука тук, докато ти се мъчиш да поправиш ужасната грешка, която допусна.

— Не съм допуснал грешка — раздразнено възрази Уорик.

— Не си ли? Ако ме убиеш, повече няма да заспиш спокойно заради страха от братята ми. Рано или късно техен последовател ще предложи на някой от тях главата ти. Вече цялата страна знае, че си взел за затворник краля на Англия. Мълва се разнася из цялата страна. Нима смяташе, че ще стане както с Хенри? Май така си си мислил. Слабовато, малоумно дете, което никой дори не е виждал от години. Нито на лордовете, нито на обикновените хора им направи впечатление, когато Хенри беше заловен. Само съпругата му ги принуждаваше да се бият за него, иначе те просто щяха да изритат камък или два ядосано, да погледнат в другата посока и да не си помръднат пръста.

Погледът му стана леденостуден и Уорик усети напиращия под повърхността гняв. Косата на краля беше израснала твърде дълга и се беше сплъстила като грива. Наистина имаше нещо лъвско в него, както се бе излегнал там с цялата си сила и невъзмутимост.

— Аз не съм Хенри — продължи той. — Предполагам, видяло ти се е по-трудно да ме държиш в плен, отколкото си очаквал. Да, виждам го по лицето ти. Колко графства са се надигнали досега, за да ти искат главата? Колцина шерифи са били убити, или пък съдии и бирници, или пък представители на закона? Колко членове на парламента са били преследвани по улиците от разгневените тълпи? Аз съм кралят на Англия, Ричард! Имам кръвна връзка и съюзници в половината от благородническите родове в Англия сега — и усещам мирис на пушек във въздуха.