Кодът на Луцифер [bg]

— Изискана млада дама — засмя се отец Гейбриъл. — Да разбирам ли, че си в непрекъсната връзка с нея.

— Да.

— С две жени по-трудно се оправя, човек, отколкото с една — рече отецът.

— Каза, че този човек ти бил като баща — обади се Клийна.

— Така е — отвърна Лурдс.

— Нищо чудно, че имаш морал на уличен котарак.

— Недей така, той е свещеник.

Клийна изглеждаше поразена.

— Остави ме да покажа среден пръст на свещеник?

— Не си ми искала разрешение, нито ме предупреди какво смяташ да правиш.

— Ти си идиот!

— Не аз показах среден пръст на свещеник.

Отец Гейбриъл помаха на Клийна и тя засрамено му помаха в отговор.

— Няма вид на лингвистка — рече свещеникът.

— За щастие няма вид и на контрабандистка на оръжие — отвърна Лурдс.

— Така те мразя в момента — рече Клийна.

— Сигурно и отдавна не се е изповядвала — рече Лурдс.

Клийна изруга в ухото му.

— Освен подслон и безопасно място, на което да работиш, имаш ли нужда от още нещо? — попита отец Гейбриъл.

— Книги — рече Лурдс. — Ще имам нужда от някои от специалните книги, които Ватикана държи заключени. Трябва да разчета езика. Ще е трудно, защото е разделен на четири части.

— Добре. — Отец Гейбриъл се изправи. — Караш ли?

— Взехме такси.

— Оставяш живота си в божиите ръце. — Отец Гейбриъл тръгна да си ходи. — Хайде, Томас! Можеш да се повозиш с мен, няколко телефонни обаждания и всичко ще е уредено, докато стигнем там, където отиваме.

— Хвърли поглед през рамо и видя, че Клийна ги следва.

— Безочливата ти малка приятелка може да дойде с нас, стига да обещае, че няма да прави циркове.

Клийна изчака отец Гейбриъл да извърне поглед и показа среден пръст на Лурдс.

— Господ го видя — рече свещеникът.