![Кодът на Луцифер [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/6/9/kodt-na-lucifer-bg-download.jpg)
Кодът на Луцифер [bg]
- Автор: Броко Чарльз
- Серия: Томас Лурдс #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9546552518
- Переводчик: Анна Христова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кодът на Луцифер [bg]». Краткое содержание книги:
Лурдс се запъти на пръсти към най-близката баня. Смътно си даваше сметка, че е посред нощ и всички останали са заспали. Не забеляза, че ваната е заета, докато не издърпа ризата през главата си.
— Какво правиш? — чу той гласа на Клийна и замръзна на мястото си.
— Съжалявам. Не видях, че си тук. — Знаеше, че не бива, но не можа да се въздържи и погледна в огледалото с надеждата да улови отражението й там.
Обаче парата го беше замъглила и той изруга късмета си.
— Не ставай — пошегува се. — Няма нужда да ме изпращаш.
Водата се разплиска зад гърба му.
— Няма нужда да си ходиш — каза му Клийна.
Лурдс бавно се извърна, още не си беше оправил ризата, и я погледна.
Тя се беше излегнала във ваната и сапунената пяна едва скриваше гърдите й. Косата й беше вдигната на конска опашка. Луничавите й рамене изглеждаха нежни и закръглени, но Лурдс знаеше, че имат мускули като въжета.
— Няма нужда да си ходя? — попита дрезгаво Лурдс.
— Не. Ваната е голяма.
— Да, така е.
— Е? Какво чакаш? Да не се засрами изведнъж?
— Не. — Лурдс се съблече и влезе при нея. Водата беше току-що налята, още толкова гореща, че му беше трудно да се отпусне в нея. Но умът му беше другаде. Една вълничка се разби в гърдите на Клийна и разкри ягодовите й зърна.
— Защо не спиш? — попита тя.
— Не можах да заспя.
— Много хубаво си спеше, когато те проверих преди малко.
— Вече не мога да заспя.
— Аз също.
Лурдс вдиша свежия аромат на сапуна. Имаше чувството, че е умрял и е отишъл на небето. Тя се размърда и сложи краката си върху неговите, за да имат повече място.
— Ще ти изтрия гърба, ако ти изтриеш моя — предложи Лурдс.
Без да продума, Клийна се плъзна към него и уви ръце около врата му. Той я прегърна.
— Когато за пръв път те видях, си казах, че това никога няма да се случи — призна му тя, гледайки го право в очите.
— Когато за пръв път те видях, се надявах да се случи — отвърна честно Лурдс.
Тя обърна очи.
— Това не ме накара да се почувствам специална. Мине ли жена покрай теб, ти я забелязваш.
— Много съм внимателен. — Лурдс я погали по врата и тя потрепери.
— Знам, че няма да означава нищо повече от това, което значи в момента.
— В момента означава много.
Тя обхвана лицето му с ръце.
— В момента означава много.
Лурдс докосна възбудената и гъвкава плът. Горещите й целувки накараха кръвта му да закипи и му се зави свят, но той знаеше, че това отчасти се дължи на горещата вода и недоспиването.
Тя отвори несесера си и извади презерватив, после бръкна във водата. Той беше готов за миг, докато му го слагаше. Тя се настани върху него и двамата се сляха. Тя се хвана за стените на ваната, започна леко да се поклаща и двамата забравиха за страха и напрежението.
Лурдс усети, че някой го наблюдава. Усети стройно голо тяло да се притиска към гърба му. Ароматът на парфюм му каза, че в стаята има още някой.
„Не е моментът да се будиш — каза си той. — Заспивай отново…“
— Знам, че си буден — рече Олимпия. — Достатъчно дълго съм спала до теб, за да знам кога наистина спиш.
Лурдс отвори очи, примигна и я погледна.
— Така е. — Не се опита да се извини за присъствието на Клийна.
Олимпия седеше на бюрото с кръстосани ръце и явно не беше щастлива.
— Не че съм толкова глупава да вярвам, че ще ми бъдеш верен, Томас, но си мислех, че ще имаш благоприличието да изчакаш всеки да поеме по пътя си.
— Не съм го планирал. — Лурдс седна и дръпна завивката върху бедрата си.
— О, сега ще се правиш на скромен ли?
Или предпазлив, помисли си Лурдс. Олимпия никога не го беше хващала с друга любовница. Не знаеше какво да очаква от нея, но явно нямаше да е нищо хубаво.
— Това… — Лурдс търсеше точните думи. Толкова езици владееше, а не знаеше какво да каже. — Това е малко…
— Боже! — изстена Клийна. — Двамата просто ще седите и ще си говорите ли? — Седна в леглото, без да й пука, че е гола пред Олимпия.
— Това не те засяга — отвърна Олимпия. — Това е между мен и Томас.
— Не и когато ще говорите за мен. — Клийна събра косата си назад, използва ластика на китката си, за да я върже на опашка, и стана от леглото.