Жена с минало
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жена с минало». Краткое содержание книги:
— Моля те, не прави това — пошепна задавено тя и хвърли страхлив поглед към вратата.
— Нима не е част от плана ти да ни видят в това компрометиращо положение? — попита той и плъзна ръка към дупето й. — Аз пък си мисля, че би било чудесно. Така никога вече няма да можеш да покажеш лицето си пред обществото. — Ръката му опари нежната й кожа през тънката материя. — А тъкмо това е целта ти, нали, сладка моя авантюристке? — Мередит изписка, когато той я ощипа болезнено, за да подчертае въпроса си. — Позволи да те уведомя, мадам, че аз няма да ти помогна да осъществиш тази цел! А сега да вървим. — Той сграбчи китката й и я повлече към страничния изход. — Честно казано, нямам представа къде извежда тази врата — изсмя се безрадостно той, — но поне ще се махнем от този бал.
Озоваха се в дълъг, абсолютно пуст коридор.
— Какво ще кажеш на Бела и Джордж? — попита задъхано Мери, която едва успяваше да върви в крак с него. — Те ще се питат къде съм — добави тя и събра полите си.
— Ще се сетят, че си с мен — отговори кратко той и я поведе към следващия коридор. Най-после срещнаха един слуга, който им обясни, че трябва да слязат по тясната стълба в края на коридора, за да стигнат до една от страничните врати на къщата.
По износения килим и вехтите тапети личеше, че тази стълба не се използва от господарите на дома.
— Отивам да взема наметката ти — обяви Демиън и я притисна към стената. — Ако се придвижиш само на сантиметър, преди да се върна, ще ти смъкна роклята и ще се възползвам от похотливата ти покана още тук, на място! — С тези думи той й обърна гръб и тръгна обратно. В коридора ставаше течение и Мередит скоро се разтрепери във влажната рокля. Нито за миг не и мина през ума, че това беше идеалната възможност да се върне в балната зала.
Минаха почти десет минути, докато Ръдърфорд намери момичето, което беше взело наметката на лейди Блейк. След това поръча колата му да го чака пред страничния изход и когато се върна при грешницата, чувството му за хумор се беше възвърнало.
— Безсрамница! — Той я уви грижливо в наметката, като потискаше с мъка напиращия смях. — Много ми е интересно как успя да измамиш Нан? Тя никога не би ти позволила да се явиш пред хората в този вид.
— Нан е настинала и я изпратих да си легне — призна Мери и се разкиха.
— Ти ще си следващата, Мери Трелоуни, и трябва да признаеш, че напълно си го заслужаваш! — Той отвори вратата и я изведе на тихата улица. Колата му зави зад ъгъла, той вдигна Мери на ръце и я сложи върху меката седалка. Настани се до нея и я обгърна с две ръце, за да я стопли с тялото си. — Кога най-сетне ще разбереш, че нямаш никакъв шанс да ме надвиеш, любов моя? — Топлият му дъх галеше косата й. — Моля те, откажи се от този план. Той няма да се увенчае с успех и ти само си губиш времето. Знам го още от деня, когато те видях боса посред нощ на пътя.
— Бих искала да не ми се подиграваш за това. — Мери направи напразен опит да се освободи от прегръдката му. — Има още една причина, поради която трябва веднага да напусна Кавендиш скуеър и да обърна гръб на обществото. — Тя нямаше намерение да му разкаже за предложението на Деверо и последвалите го разкрития, но той продължаваше да се отнася пренебрежително към страховете и убежденията й, значи беше крайно време да го накара да погледне действителността в очите.
— Очаквам да ме просветиш! — В гласа му звучеше търпелива досада, която вбеси Мери.
— Джералд Деверо има връзки с Корнуол. Бил е в едно училище с Хюго и знае много неща за семейство Трелоуни — заговори настойчиво тя. — Как мислиш, колко време ще мине, докато научи истината за починалия ми съпруг и за финансовото ми положение? Всички в Корнуол са роднини и никой няма да повярва в твърденията му за връзката между семействата Малори и Блейк. Деверо ще узнае цялата истина и тогава какво ще правим?
— Защо смяташ, че Деверо ще разкрие пред обществото истина, която може да ти навреди? — попита спокойно Ръдърфорд и я отдалечи малко от себе си.
Мери усети, че най-сетне е привлякла вниманието му.
— Той не иска да ми навреди — отговори бавно тя. — Той… той се интересува от мен. Предполага, че между теб и мен има нещо повече от роднинска близост, и аз не посмях да отрека категорично. Щом някой се интересува от някого, естествено е да потърси начини да задоволи любопитството си, нали?
— Направи ли ти предложение?
— Да — отговори смутено Мери, питайки се защо се чувстваше толкова нещастна. — Мислех си, че се е примирил с отказа ми, но той…