Фърн
- Автор: Гринвуд Лей
- Серия: seven brides for seven brothers #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Долчинков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фърн». Краткое содержание книги:
Тя иска на всяка цена да види убиеца на братовчед си наказан за престъплението си. Но когато Фърн за първи път вижда Медисън, в сърцето й се събужда желание. Докато хората от селото се готвят за съдебния процес на века, Фърн се подготвя за една битка на двата пола, при която ще има двама победители.
Очакват ви еротика и приключения!
— Трябва да имаш повече вяра в себе си.
— И Медисън постоянно това ми говори, но е трудно да свикнеш. Всичко изглежда толкова различно.
— Сигурно е така, но ще трябва да се научиш.
Фърн се спря на прага на малката църква. Медисън беше докарал пиано от старата бална зала и акорди от лиричните мелодии на Стивън Фростър огласяха църквата… Медисън беше застанал отпред, до него стоеше Джордж: също както първия път, когато ги видя. Хен и Джеф също бяха тук. Бяха поканени и момчетата от Тексас, но те не успяха да пристигнат навреме.
От време на време Фърн се оглеждаше, но не забелязваше никой друг освен Медисън: само той я интересуваше днес. И утре. И през всички следващи дни. Той запълваше целия свят за нея. Все още не можеше да повярва, че само минути я делят от сватбената церемония, която ще я свърже в свещен съюз с любимия мъж.
— Време е да тръгваш — прошепна мисис Абът. — Върви бавно, за да могат всички да видят колко си хубава.
Не я интересуваха останалите — само Медисън.
— По дяволите! Ще се разплача.
Когато приемаше поздравления след церемонията, Фърн си помисли, че никога в живота си не е говорила с толкова много хора. Сводът на църквата не можа да ги побере всичките. Маршал Хикок трябва да бе опразнил всички кръчми в града, защото Фърн можеше да се закълне, че се е ръкувала с всичките говедари в щата Тексас.
— Къде ще изкарате медения месец? — попита Хен.
— Най-напред трябва да се върна в Бостън — отвърна Медисън. — Но веднага след това заминаваме за Ню Орлиънз.
— След като ми покаже как се държат почтените дами, ще ми покаже и непочтените — добави Фърн с усмивка.
— Кога ще дойдете пак тук? — попита Джордж.
— Преди зимата. Ще се обадим предварително.
— Какво ще правиш, докато Медисън е на работа? — Роуз се усмихна на Фърн.
— Ще пазарувам. Каза ми, че ще мога да купя всички рокли, които искам.
— Казах й също, че може да не си купува нито една. Влюбих се в нея, когато я видях с панталон и нямах нищо против, ако това беше сватбеният й тоалет.
— Но аз имам! Не искам хората да ти се присмиват.
— Мнението на другите няма значение.
— Разбира се, че има. Не искам да настройвам половината Бостън срещу себе си, а освен това не е толкова неприятно да носиш рокли постоянно. Медисън ми обеща да ви дойдем на гости в Тексас. Нали може да си взема панталон?
— Можеш да си вземеш всичко, което искаш — отвърна Роуз. — Шапка, панталон, шпори. Докато си у дома, можеш да правиш каквото си искаш и никой няма да каже и дума.
В този момент трима ездачи завиха край ъгъла и препуснаха към тях в галоп.
— Ако не се лъжа, Фърн, това са другите ти девери — усмихна се Джордж.
— Малко са позакъснели… — Медисън нямаше голямо желание да се вижда с Монти.
Монти мина съвсем близо до Фърн и скочи от коня.
— Яздил съм като луд по целия път от Тексас.
Двете момчета го последваха: едното беше високо и слабо, а другото беше точно копие на Джордж, когато е бил дванайсет-тринайсет годишен.
— Опитвах се да му обясня, че е сбъркал датата — каза по-малкото, като се насочи веднага към Джордж, — но Монти не слуша никого.
— Нали казахте да дойдем на двайсети — обади се Монти.
— Но днес е двайсет и първи. Медисън и Фърн се венчаха преди един час.
— Дявол го взел! — не се сдържа Монти.
— Това е Джеймс Монро Рандолф. — Джордж представи брат си на Фърн. — Трябва да му простиш. Единствената му компания са кравите и не знае как да се държи с дами.
— Съжалявам, мадам. — Монти се изчерви от смущение. — Дяволски много съжалявам, че изпуснах церемонията.
— Другите двама скитници са Тайлър и Зак — продължи Джордж. — Бъди особено внимателна с по-малкия. Изглежда безвреден, но е коварен като змия.
— Не съм. — Зак пристъпи напред. — Харесвам дамите, особено хубавите.
— Вече знам на кого прилича Уилиям Хенри. — Фърн се обърна към Роуз.
Монти бутна брат си настрани и се приближи към Медисън.
— Значи най-после се върна у дома, кучи сине! — замахна и така го удари, че Медисън се намери на земята. След това, пред учудените погледи на семейството, се засмя топло и му помогна да стане. — Радвам се, че извади Хен от тази каша. Джордж и Роуз се тревожеха. — Огледа се с неодобрение. — Това място не ми харесва. Какво ще кажете да доведа момчетата и да го сринем със земята?
— Това ли е начинът да покажеш на брат си, че си му простил? — попита Джордж.
— Не го ударих силно, нали?
Медисън търкаше брадата си.
— Но беше бърз удар право в целта.
— Преди да сте направили някоя друга глупост… — Роуз не можа да довърши. Фърн се приближи и заби десния си юмрук в корема на Монти, той извика и се преви на две.