Фърн
- Автор: Гринвуд Лей
- Серия: seven brides for seven brothers #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Долчинков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фърн». Краткое содержание книги:
Тя иска на всяка цена да види убиеца на братовчед си наказан за престъплението си. Но когато Фърн за първи път вижда Медисън, в сърцето й се събужда желание. Докато хората от селото се готвят за съдебния процес на века, Фърн се подготвя за една битка на двата пола, при която ще има двама победители.
Очакват ви еротика и приключения!
— Не. Аз го ядосах толкова много, че той забрави за намеренията си.
Когато Медисън я освободи напълно, тя се притисна в обятията.
— Той ме искаше, защото си мислеше, че съм, каквато бях преди. Когато му казах, че сме се любили, направо полудя.
— Той си е луд отпреди.
— Единственото добро нещо в случая е, че вече не се страхувам от него. Ако не ме беше вързал, можех да го убия.
— Радвам се, но…
— Медисън? — изпищя Фърн, като скочи и го дръпна. Белтън стоеше на двора, с насочен към Медисън пистолет. Двамата се скриха в тъмната част на стаята. Медисън не можеше да си прости несъобразителността: не беше завързал Белтън и бе пуснал пистолета си.
— Стой до стената — прошепна Медисън на Фърн. — Аз ще взема пистолета.
— Но той е до вратата. Ще те убие.
— Това е единственият ни шанс. Иначе ще ни избие като зайци в капан.
Чуха се изстрели и два куршума се забиха в отсрещната стена. Медисън успя да вземе своя пистолет и пръстът му беше вече на спусъка, когато Белтън влезе вътре. Неговият пистолет обаче вече беше празен и той го хвърли, извади от колана си друг и се обърна към ъгъла, където се беше скрила Фърн.
Медисън почувства изгаряща болка — беше ранен, но трябваше да го спре. Прицели се в силуета на вратата и стреля. Пистолетът падна от ръката на Белтън и лицето му се разкриви от болка и ужас. Хвана се с две ръце за слабините и с неистови писъци обикаляше стаята. Спъна се и падна на земята, като продължаваше да се гърчи; на панталона му под колана се беше образувало голямо червено петно.
— Свърши се. — Медисън помогна на Фърн да стане. — Повече няма да те безпокои.
Излязоха от къщата и видяха Хен на петдесетина крачки.
— Кървава история, а, братко? Къде, по дяволите, се целеше? — попита той, като посочи червеното петно на панталона на Белтън.
— Изненада ме. Не можах да се прицеля добре.
— Преди осем години беше по-точен, но и така е добре. Най-после ще бъде изправен пред съда!
Фърн почувства, че нещо топло и лепкаво се процежда между пръстите й. С ужас видя, че ръката й е изцапана с кръв.
— Ти си ранен! — почувства се виновна, защото за втори път го прострелваха заради нея.
— Трябва или да се върна в Бостън със следващия влак, или да си припомня как се стреля…
— Предпочитам Бостън — отвърна без колебание Фърн. — Не искам това да се случи отново.
ГЛАВА 30
— Стой мирно! — скара й се Роуз. — Не можеш да се венчаеш в незакопчана рокля.
Фърн се гледаше в огледалото с одобрение. Беше облякла жълтата рокля, която Медисън й бе купил за партито.
— Не мога да се омъжа за Медисън във всекидневна рокля. Обзалагам се, че Саманта ще дойде в тоалет от най-луксозния магазин в Бостън.
Мисълта, че Саманта и Фреди се върнаха в Абилийн заради сватбата, не й бе много приятна, защото хората щяха да коментират, а това нямаше да се хареса на Медисън. Всъщност Фърн едва ли имаше основание да се притеснява: той не се интересуваше от нищо друго, освен от нея; дори не забелязваше нищо друго освен нея. Джордж не се сдържа и му се скара, а тя не искаше да си спомня язвителната забележка на Джеф — нищо чудно, че хората не го харесваха. Ако трябваше да бъде честна пред себе си, Медисън въобще не осъзнаваше, че Саманта е тук. Опита се да проумее, че тя, Фърн, е предпочетена пред бостънската красавица. Прекара часове в размишления за качествата си — добри й лоши, но не успя да си обясни какво беше накарало Медисън да се влюби така дълбоко. Накрая реши, че щом като любовта му е факт, няма защо да мисли за причината, която я е породила. Трябваше да приеме положението такова, каквото беше, а тя нямаше нищо против, защото това я правеше много щастлива.
— Медисън не се жени за Саманта. — Роуз цяла сутрин разсейваше страховете й. — Сигурна съм, че изобщо не го интересува как си облечена.
— Трябваше да отида в Канзас — каза Фърн. — Или може би в Сейнт Луис. Знаех, че в Абилийн няма нищо подходящо. — Беше купила шест рокли, но предпочете да облече тази от Медисън.
— Престани да се тревожиш — Роуз я целуна по бузата. — Изглеждаш чудесно.
— Или може би трябваше да си поръчам рокля от Чикаго…
— Медисън ще се ожени за теб, дори да си облечена с панталон и елече от овча кожа.
— Няма да го направи! — възкликна мисис Абът ужасена.
— Така ли мислиш?
— Обличаш рокля едва за втори път, а вече искаш да пазаруваш в половината магазини по света само за да му се харесаш. Не мислиш ли, че заради любовта си към теб би те приел с панталон.
— Предполагам, че си права, защото той не възразява срещу нищо, което правя.
Роуз я погледна за последен път в огледалото и се обърна към Фърн.