Фърн
- Автор: Гринвуд Лей
- Серия: seven brides for seven brothers #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Долчинков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фърн». Краткое содержание книги:
Тя иска на всяка цена да види убиеца на братовчед си наказан за престъплението си. Но когато Фърн за първи път вижда Медисън, в сърцето й се събужда желание. Докато хората от селото се готвят за съдебния процес на века, Фърн се подготвя за една битка на двата пола, при която ще има двама победители.
Очакват ви еротика и приключения!
— Не, чакай. Срещнах Сам Белтън в града тази сутрин.
Фърн замръзна на мястото си.
— Какво искаше?
— Да купува фермата ти. Уплаших се, че може да дойде днес следобед. Трябваше да те предупредя.
— Нямаше да ме намери тук.
— Не знаех.
— Не ти се сърдя, само се притеснявам. Отивам за лекар.
— Няма време. Болките много зачестиха.
— Знам всичко за телетата, но не знам как се израждат деца.
— Няма голяма разлика. Само прави това, което ти кажа.
Роуз се сви от болка и Фърн пребледня.
— Сигурна ли си?
— Да — увери я Роуз, когато болката премина. — Помогни ми да се съблека. И донеси всички кърпи, колкото можеш да намериш, и топла вода. Също ножица и конец. Ще изцапам всичко наоколо.
Фърн не можеше да си обясни как е възможно Роуз да е толкова спокойна. Контракциите зачестиха, но тя нито един път не извика. От време на време тялото й се извиваше, сякаш стегнато в менгеме. Тя пребледняваше от болка и изтощение. След един особено силен спазъм Фърн не се сдържа и извика.
— Как понасяш болката?
— Можеш ли да погледнеш Уилиям Хенри и да не искаш да имаш деца. Това струва повече от всякаква болка.
Но Фърн не беше съгласна. Спомни си за собствената си майка и попита:
— Не се ли страхуваш, че можеш да умреш?
— Не, има толкова начини да умреш, мисля, че… раждането не е най-добрият.
Фърн не мислеше така.
— Ти ще… трябва да му държиш… главата — изпъшка Роуз. — Кажи ми когато… я видиш. — Думите й едва се разбираха.
Сега, когато раждането започна, Фърн се чувстваше по-уверена. Беше помагала много пъти във фермата, но беше странно да акушира дете.
— Виждам главата! — възкликна Фърн с растящо вълнение. — Плешиво е!
Смехът на Роуз премина в стенание и тя само успя да каже:
— Дръж му главата! — Нов спазъм не я остави да довърши. — Бъди готова… да го хванеш… веднага, след като… се покажат раменете.
Фърн изтръпна от ужас: главичката пак се скри, но последва друга контракция, друг напън и тя се показа отново. Фърн не помръдваше, нито плачеше. Изглеждаше й невероятно, че държи в ръцете си нов живот. Това беше част от семейството на Медисън, от нейното ново семейство… Тази мисъл толкова я шокира, че когато раменете се показаха, едва не изпусна бебето, което се плъзна в ръцете й.
— Момиче е! — Фърн гледаше с благоговение малкото създание, ококорило срещу нея големите си сини очи. — Но е много слабичко.
— Надявам се да съм наблизо, когато… ти раждаш… първото си дете — каза Роуз, когато успя да си поеме дъх.
— Медисън каза, че няма да имаме деца, ако не искам.
Но как й се искаше да бъде част от този омагьосан кръг на живота. Само жената можеше да даде живот. Само жената можеше да сътвори в себе си човешко същество. Как можеше да се отказва от този дар божи?
— Искам да имам още много други деца — Роуз обърна умореното си тяло, за да види бебето. — Подай ми го.
Фърн го сложи на корема, сряза пъпната връв и я завърза; след това избърса бебето: то беше червено, сбръчкано и имаше рус мъх на главата. Все още не беше издало нито звук, но когато Роуз го подръпна за крачето, то започна да плаче.
— Поне знам, че дробовете й са чисти — усмихна се гордо. — Ти си чудесно бебе, нали, бонбонче? Татко ще бъде много горд, когато те види.
— Надявам се, че ще се смили над нас. — Фърн познаваше Джордж Рандолф достатъчно добре и знаеше, че няма да е очарован, когато разбере за случилото се. — Как ще я кръстиш?
— Не знам. Не съм решила дали да я кръстя на сестра му — тя е починала като дете — или на майка му. Ще оставя на него да избере. — Тя погледна все още дебелото си тяло. Напълняла съм прекалено много и може да си остана кръгла като ябълка.
— Нека да ти помогна да се преоблечеш. Нали не искаш Джордж да те види така.
— Не си много любезна днес. Знам, че не съм в най-добрата си форма, но аз… ох… ох!
Фърн беше тръгнала за вода, но като чу виковете, веднага се върна.
— Какво има? — попита, предчувствайки, че става нещо нередно.
— Мисля, че… ще имам… близнаци — само успя да прошепне.
Второто раждане беше също толкова мъчително, макар и по-кратко. Няколко минути по-късно Фърн извади едно русо момиченце на белия свят.
— О, боже! Джордж няма да повярва на очите си! — Роуз сияеше въпреки изтощението.
— Как ще ги разпознаваш?
— Не знаеш ли?
— Не. Изглеждат съвсем еднакви.
— Не и за мен и Джордж. Завържи едно конче около глезена на първото и след една седмица ще можеш да ги различаваш и ти.
Фърн се съмняваше, но не искаше да спори с Роуз. Докато щастливата майка люлееше двете бебета, тя започна да чисти. Роуз беше права: беше изцапала всичко.