Фърн

Чувстваше ръцете му да докосват гърдите й, ту едната, ту другата. Мускулите й се напрегнаха, но тя не мигна, не се отдръпна, с нищо не издаде отвращението си. Мъчително бавно той продължи заниманието си. Явно целеше да я накара да загуби самоконтрол, но тя не беше онази беззащитна девойка отпреди осем години, а жена, и то по-силна от него.

С бързина, която я изненада, Белтън грабна корсета й и го разкъса до кръста. Чу се шум от скъсването на плат и тракането на копчетата по пода. Очите й се разшириха от ужас. Събра цялата си смелост да не се разплаче. Устните му се разтегнаха в садистична усмивка, когато ръцете му се провряха между скъсания корсет към гърдите й. Той седна на ръба на леглото и не помръдна. Дъхът й секна.

— След онази нощ винаги съм искал пак да те докосна — промърмори той.

Изражението му я плашеше. Прочете в очите му гняв и ярост, но не беше сигурна дали има признаци на лудост. Изведнъж той хвана гърдите й и ги стисна толкова силно, че от болка очите й се напълниха със сълзи.

— Кожата ти е толкова бяла…

Въпреки болката Фърн долови съвсем слаб звук, идващ отвън. Конски копита. Някой препускаше в галоп! „Моля те, Господи, дано да е Медисън.“ Трябваше да отвлече вниманието му. Може би, обзет от налудничавите си мисли, не чуваше приближаването на конника. Тя навлажни изпръхналите си устни и промълви:

— Защо тогава се опита да ме изнасилиш?

В първия момент си помисли, че няма да получи отговор — имаше вид на човек, потънал в собствените си мисли.

— Кожата ти беше толкова бяла… — отвърна той накрая.

— Какво търсеше до имението на Конър днес? — попита тя отново, опасявайки се, че ако спре да говори, той ще долови тропота на копитата, които се чуваха все по-отчетливо.

— Знаех, че ще минеш по този път. Чаках те.

— Но ти не ме познаваш, дори не си ме виждал преди.

Ръката му се плъзна надолу към корема й. Фърн едва се сдържа да не извика от отвращение.

— Видях те в града, как вървеше наперено, обута в панталон, както никоя друга почтена жена, а мъжете въздишаха след тебе. Задоволяваха се само да ти се възхищават отдалече, но не и аз. Беше достатъчно да кажа, че търся да купувам говеда и те ми разказаха всичко, което ме интересува. Включително и къде пасеш стадата си.

Тропотът на копитата вече кънтеше в ушите й. Само още една минута, дори само няколко секунди.

— Ти не ме познаваш… не ме харесваш… как можеш…

— Кожата ти е толкова бяла…

Беше така зает с мислите си, че не чу Медисън, преди той да нахълта в стаята.

Медисън го удари с всичка сила по главата, но Белтън не падна. С рев на диво животно той се обърна, пръстите му бяха свити като нокти на хищник. Двамата мъже се вкопчиха един в друг като освирепели животни, мятаха се из стаята, изпочупиха малкото покъщнина и се претърколиха отвън на тревата. С няколко точни удара Медисън го зашемети и накрая Белсън се свлече на земята.

— Нарани ли те? — Медисън се втурна в стаята и започна да развързва Фърн.