Фърн
- Автор: Гринвуд Лей
- Серия: seven brides for seven brothers #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Долчинков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фърн». Краткое содержание книги:
Тя иска на всяка цена да види убиеца на братовчед си наказан за престъплението си. Но когато Фърн за първи път вижда Медисън, в сърцето й се събужда желание. Докато хората от селото се готвят за съдебния процес на века, Фърн се подготвя за една битка на двата пола, при която ще има двама победители.
Очакват ви еротика и приключения!
— След един час беше изчистила къщата, помогна на Роуз да се изкъпе и й даде една от своите нощници.
— Ще изпратя Рийд за лекар.
— За какво? — попита Роуз, без да откъсне очи от бебетата. — Ние се справихме отлично.
— Защото искам да доживея до сватбата си с Медисън. Може би Джордж ще се смили над мен, ако лекарят каже, че всичко е наред. Съмнявам се, че на мен ще ми повярва.
— Но нали аз съм тази, която дойде тук!
— Мислиш ли, че ще те упрекне за нещо. Не съм виждала досега по-влюбен мъж от Джордж.
— А Медисън?
— Какво Медисън?
Нима я обичаше по-малко, отколкото Джордж обичаше съпругата си. Нима тя го боготвореше по-малко, отколкото Роуз Джордж. Никога повече нямаше да завижда на Роуз за щастието й. Беше се случило и с нея; един ден хората щяха да гледат на нея и Медисън, както сега тя гледаше на Роуз и Джордж. Фърн се усмихна щастливо.
— Мисля, че Медисън ме обича много, но не се колебае да ми каже, когато греша.
— Това намалява ли вярата ти в любовта му?
— Не.
— Тогава не се тревожи. Тези Рандолфови са упорити като магарета, но веднъж вразумят ли се, нямат грешка.
— Ще го запомня, сега е по-добре да вървя. Ще ми отнеме половин час да намеря Рийд. Сигурна ли си, че си добре?
— Да. — Роуз гукаше на двете бебета. — Никога не съм била по-добре.
Началникът на гарата се приближи до влака още преди да е спрял.
— Какво има? — попита Медисън угрижено.
— Току-що открих, че Белтън е бил в Абилийн преди осем години. Идвал два пъти със стока, която е пътувала за Санта Фе. Последното пътуване съвпада с времето, когато е била нападната Фърн.
— За какво нападение става въпрос? — попита Джордж.
— Ще ти кажа по-късно. Знаем кой е убиецът. Трябва да заведа Фърн на безопасно място и да приключим тази история.
— И не го оставяй да те убеждава, че няма нужда от помощ, защото вече е родила. — Фърн инструктираше Пайк. — Грей е най-мързеливият мъж на земята. Щеше да умре от глад, ако не беше единственият лекар в града.
— А ако не иска?
— Удари го по главата и го довлечи дотук. Предпочитам той да ми е сърдит, отколкото Джордж.
— Или Хен — добави Пайк, като се качи на седлото. — Лекарят не стреля много точно за разлика от Хен.
Фърн яздеше в лек галоп с отпуснати юзди. Конят знаеше пътя от краварника до къщата. И по-добре, защото тя имаше да мисли за толкова много неща. Все още не беше се съвзела от наситения с емоции следобед около раждането на бебетата. Знаеше, че това предстои, но беше съвсем неподготвена да види Роуз, легнала в леглото, втренчила се в двете си дъщери, сякаш бяха най-прекрасните бебета. Чудеше са дали майка й се е чувствала така с нея. Чудеше се как ли ще се чувства тя самата в това състояние — взела в ръце сина или дъщерята на Медисън. Предполагаше, че това силно желание да създаде нов живот е било причина майка й да се е съгласила да има второ дете, макар да е знаела, че е опасно. Беше убедена, че Медисън не искаше тази жертва от нея, но се изненадваше от себе си: по-рано не мислеше за къща, пълна с деца, но само като си представи Медисън, поемащ собственото си дете от ръцете й, очите й се навлажниха. Да създаваш деца значи да продължаваш да живееш, а тя искаше да живее. Достатъчно дълго се беше затваряла в себе си. Сега искаше да навакса пропуснатото, но не в Бостън. Мисълта да живее там все още я плашеше, но сигурно щеше да опита. Осем години от живота й бяха минали в страх, но повече никога нямаше да позволи да бъде ограбвана — без значение какви предизвикателства щеше да й подхвърли животът, нямаше да се огъне пред тях.
— Не знам къде е — каза през сълзи мисис Абът на Джордж. — В един момент седеше на верандата, а в следващия сякаш се изпари във въздуха.
— Е, сигурно не е отишла далеч — каза Джордж. — Не и в нейното състояние.
— И аз така си мисля, но я няма вече цял ден. Трябваше да се върне досега.
Уилиям Хенри дърпаше баща си за ръкава. Джордж го целуна разсеяно; мислите му бяха другаде.
— Сигурна ли си, че не каза къде отива?
— Нищо — изхленчи мисис Абът, покри с драматичен жест лицето си и се стовари на канапето. — Мъча се да си спомня, но не каза нищо.
— Може би е отишла с Фърн — предположи Медисън.
— Фърн е във фермата.
— Татко — Уилиям Хенри простена в ухото на баща си.
— Не сега, сине. Трябва да намеря майка ти. Не може толкова дълго да отсъства.
— Мисля, че трябва да уведомим маршал Хикок — каза Джеф.
— Може би трябва да се посъветваш най-напред с лекаря — намеси се Хен. — Ако нещо се е случило, сигурно има връзка с бебето. Ако искаш, аз ще отида.