Патриотични игри
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Патриотични игри». Краткое содержание книги:
На петдесет метра от него някаква възрастна жена се доближи до входа на блока си. Изненада се, когато видя младия красив мъж, който стоеше до вратата, и изпусна чантата си, докато търсеше ключовете си.
— Мога ли да ви помогна, мадам? — учтиво попита той. Жената реши, че акцентът му звучи особено, но и доста приятно. Той държа чантата й, докато тя си отключваше вратата.
— Боя се, че съм подранил. Чакам приятелката си — обясни чаровно усмихнат той. — Извинете, че ви стреснах, мадам, просто се крия от вятъра.
— Желаете ли да чакате от вътрешната страна на вратата? — предложи му тя.
— Много сте любезна, мадам, но не, благодаря. Може да я изпусна, а искам да я изненадам, разбирате ли? Желая ви всичко хубаво. — Отпусна дръжката на ножа, който стискаше в джоба на палтото си.
Сержант Къмингс приключи с разглеждането на документите и излезе навън. Едва сега забеляза човека пред входната врата. Сержантът реши, че чака някого и се опитва да се скрие от студения вятър. Поне така изглеждаше. Провери часовника си. Беше четири и петнадесет.
— Мисля, че приключихме — каза Бърни Кац.
— Справихме се — съгласи се Кати Райън.
Всички в операционната зала се усмихваха. Операцията беше продължила повече от пет часа, но окото на младежа отново беше цяло. Можеше да се наложи още една операция и неминуемо щеше да носи очила до края на живота си, но все пак това беше по-добре, отколкото да остане едноок.
— Като се има предвид, че не си оперирала цели четири месеца, ти се справи добре, Кати. Това хлапе ще вижда и с двете си очи. Искаш ли да го кажеш на семейството му? Аз трябва да ида до тоалетната.
Майката на момчето чакаше на същото място, където бяха седели и семейство Джеферсън, и лицето й изглеждаше също така напрегнато. До нея стоеше човек с фотоапарат.
— Спасихме окото — бързо каза Кати.
Фотографът седна до жената, беше казал, че е от вестник „Балтимор сън“, щрака с апарата си в продължение на няколко минути. Кати обясни процедурата на майката, като се опитваше да я успокои. Не беше никак лесно, но тя имаше голям опит.
Пристигна човек от общественото осигуряване, а Кати използва момента да стане и се отправи към съблекалнята си. Свали лекарското си облекло и го метна в коша за пране. Бърни Кац седеше на пейката и разтриваше врата си.
— И аз имам нужда от почивка — отбеляза Кати. Стоеше по бельо марка „Гучи“. Протегна се. Кац се обърна, за да се наслади на гледката.
— Наедряваш, Кати. Как е кръстът?
— Схванат. Същото беше и със Сали. Отклони погледа си, докторе. Ти си семеен човек.
— Какво да правя, като бременните жени изглеждат секси?
— Радвам се, че поне изглеждам така, защото съвсем сигурно не се чувствам по този начин. — Седна на пейката пред шкафчето си. — Мислех, че няма да се справим с това око, Бърни.
— Имахме късмет — призна Кац. — За щастие Господ пази глупаците, пияниците и малките деца. Е, понякога.
Кати отвори шкафа си. Погледна се в огледалото, което държеше вътре, и видя, че прическата й наистина напомняше Медузата. Направи гримаса на отражението си.
— Нуждая се от още отпуска.
— Но тя току-що ти свърши — отбеляза Кац.
— Точно така — изсумтя доктор Райън. Нахлузи панталона си и протегна ръка към блузата.
— Когато бебето реши да излезе, ще имаш отпуск. Беше дошъл ред на якето.
— Бърни, ако беше акушер-гинеколог и плещеше такива неща, пациентките ти щяха да те убият.
— О, каква загуба за медицината щеше да бъде това — отговори Кац.
Кати се засмя.
— Добре, Бърни. Целуни Ани от мен.
— Разбира се, а ти я карай по-полека, защото ще кажа на Мадж Норт да ти се скара.
— Ще се видя с нея в петък, Бърни. Казва, че съм наред.
Кати се втурна навън. Махна с ръка на сестрите и отново ги поздрави за отличната работа в операционната. Отиде в асансьора. Вече държеше ключовете си в ръка.
Зеленото порше я чакаше. Кати отключи вратата и захвърли чантата си зад седалката, преди да се настани на шофьорското място. Шестцилиндровият двигател заработи веднага, стрелката на оборотомера се помести на мястото за минималните обороти. Тя остави двигателя да загрее за една минута, като през това време закопча колана си и отпусна ръчната спирачка. Гърленото ръмжене кънтеше по бетонните стени на паркинга. Когато стрелката за температурата започна да се мести, Кати включи задната скорост. След малко премести скоростния лост на първа и тръгна към Бродуей. Провери часовника на арматурното табло и изохка — трябваше да се отбие и в магазина на път за дома си. Е, поне имаше поршето, с което можеше да играе на гоненица.