Специалист от Сицилия

— Не е. Такива като Маккларън гледат всичко да омърсят. Те имат един драскач от порно-списанията, който ги снабдява с подобни истории по поръчка. Тя направи всичко по силите си, за да не ми създаде неприятности. — Той затърси думи да изрази признателността си и се отчая от бедността на своя английски. Англосаксонското „окей“, с което се изразяваше какво ли не, беше бледо, неубедително. Затова Марк каза: — Era una brava figluola31.

— Ти беше ли влюбен в нея? — попита Тереза и гласът й изведнъж прозвуча глухо и унило. — Сигурно всеки мъж би се влюбил.

Той остана изумен от този въпрос и искрената му изненада я успокои.

— Такова нещо е невъзможно.

— Но тя беше хубава, нали? А ти току-що каза, че била и добра.

— Но тя беше проститутка — отвърна Марк. — Може би условията са я принудили, но беше. За да се влюби в проститутка, един мъж трябва нещо да не е в ред.

— Защо?

Този път той се сблъска с препятствията не само на езика, но и на мисълта. Животът му, както и животът на Тереза, бе изграден върху предварително и завинаги установени догми. Той вярваше, защото вярваше, и колкото по-древна, атавистична и ирационална, толкова по-дълбока бе вярата му. Плътта на проститутката или на жена, чиято девственост е отнета от друг, е омърсена и да обича такава жена би било престъпление срещу него самия.

— Защо? — повтори Тереза въпроса си.

— L’honore32 — бе отговорът, който изключваше всякакъв по-нататъшен спор.

Тя кимна с разбиране, но не и в знак на съгласие.

— Eh, già, l’honore33.

Изведнъж се почувствува щастлива и спокойна. Ако не друго, l’honore я беше закриляла да не претърпи поражение от красотата на една непозната жена. Viva l’honore!34

— Кога ще заминем? Кога да им кажа, че напускам работа? Трябва да ги предупредя няколко дни отнапред.

Това, че не беше готова да замине веднага, го изпълни с облекчение. Той се страхуваше да не би тя да настои да се върне с него в Солсбъри още сега.

— И аз имам да уреждам някои неща — каза той. — Знаеш ли дали не е по-разумно да останеш в Бостън, докато се приготвим за път? Можем изобщо да не спираме в Солсбъри, а да приберем децата и да заминем за Флорида или някъде другаде и там да изчакаме, докато дойде време да тръгнем. Може би ще е най-добре да напуснеш след десет дена, за по-сигурно. Дотогава ще съм уредил всичко, ще отидем до училищата да вземем децата и ще заминем.

— Представяш ли си как ще се изненадат? Те нито за миг не престанаха да питат за теб.

— В училище не знаят нищо, нали? — попита той.

— Не, за щастие. Дори да са чули нещо, никой не се е изпуснал.

— Сигурно няма да рониш сълзи, ако не видиш повече Солсбъри.

— Няма — отвърна тя. — Нито сълза. Но къде да те търся, ако се случи нещо?