Специалист от Сицилия
- Автор: Луис Норман
- Язык: болгарский
- Переводчик: Желяз Янков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Специалист от Сицилия». Краткое содержание книги:
Наоколо, броня до броня, бяха паркирани стотици коли, но Леон скачаше ловко като маймуна по броните и капаците им. В далечината по надлеза се мяркаха хора, но иначе нямаше жива душа. Покрай улиците, по които щеше да мине кортежът, се бе изсипало цялото население на града, а на места като това господстваха само гълъбите, котките и непривичната тишина. През една пролука между редиците от автомобили Марк видя форда, който се открояваше с полепналата по него изсъхнала кал, и когато го наближи — с лозунга „Голдуотър — президент“, залепен на предното стъкло. Филипс, човекът на Брадли, беше стъпил на бронята и ги чакаше. Марк забеляза ужаса, който се изписа на лицето му, когато Леон се втурна към него, все още стискайки снайпера. Филипс скочи на земята, пресрещна Леон и му го измъкна от ръцете. Огледа се отчаяно къде да го скрие, после го хвърли през прозореца на задната седалка. Беше изгубил самообладание и се суетеше объркан. Ернесто бе изостанал някъде из лабиринта от коли и Филипс взе да размахва ръце и да го вика.
Ето че полицейски сирени нададоха вой по „Елм стрийт“ и Марк видя главите на тичащи хора да подскачат между колите край оградата, където те бяха изчакали приближаването на кортежа. Ернесто се появи задъхан и се строполи на задната седалка до Леон. Филипс запали мотора и сменяйки рязко скоростите, зави със свистене наляво и профуча покрай редицата коли. По-надолу платното бе преградено от камион, оставен там, за да не би да се измъкнат други коли и да ги блокират; щом видя форда, шофьорът включи двигателя и отмести камиона, за да минат.
Марк дръпна Филипс за ръкава.
— По-полека, приятелю, успокой се. Колкото по-бавно се движим, толкова по-добре.
Пред тях полицейски коли и пеши полицаи започваха да нахлуват в района на железопътното депо откъм „Хюстън стрийт“ и минута по-късно фордът бе спрян от един полицай на мотоциклет. Филипс му показа специалния си пропуск и полицаят наду сирената и ги поведе по „Хюстън стрийт“ чак до виадукта, където им махна да продължат и се върна обратно. По пътя, който водеше извън града, нямаше голямо движение и Филипс насочи колата по скоростното платно, а след това по булевард „Замп“ към автострадата „Торнтън“ и излезе от града. Беше стиснал зъби и от време на време преглъщаше с подчертано усилие. Ернесто вече не дишаше така тежко и бузите му отново се бяха зачервили. Той погледна с възхищение Леон, който спеше, и за пръв път се обади:
— Чудесен беше.
До летище Райт в окръга Ван Зенди пътуваха час, като почти през целия път Филипс поддържаше скорост от осемдесет мили. Леон продължаваше да спи, Ернесто си тананикаше някаква испанска песничка, после изведнъж подаде глава от прозореца и повърна. Марк мечтаеше за спокойно бъдеще. На входа на летището Филипс показа пропуска си и излязоха на бетонната настилка пред хангарите. Самолетът стоеше до един хангар двеста ярда по-нататък, но от Морган нямаше и следа. Летището, което се използваше от товарни самолети, аеротаксита и няколко чартърни линии, изглеждаше необичайно безлюдно. Товарните самолети стояха между купищата натрупани на електрокари сандъци, които или чакаха да бъдат натоварени, или пък току-що бяха разтоварени. Виждаше се един електрически стартер, изоставен от обслужващите го. Иззад купчина чували с изкуствен тор се подаде някакъв човек и се запъти към тях, въртейки верижката на свирката си.
— Да сте виждали пилота на този самолет? — провикна се Марк.
— Разбира се, влезе в сградата. Ей сега ще се върне. Какви са новините от Далас?
— Ние идваме от Остин. Току-що пристигаме.
— Чухте ли, че убили президента.
— Чухме нещо такова.
— И жена му убили. А, изглежда, и няколко други, които били в тяхната кола. Някакъв смахнат със снайпер. Това можеше да се очаква. Ние тук не жалим кой знае колко за него.
— Да влизаме вътре — обърна се Марк към Филипс — и да видим какво прави това глупаво копеле.
Влязоха през служебния вход на сградата. Първото нещо, което Марк видя вътре, бяха трима мъже с бутилки бира в ръка, които се подпираха един друг. Пиянски смях, викове и прегракнало пеене долитаха през вратата на бюфета. Когато влезе, Марк видя някакъв човек да танцува като мексиканец около шапката си, която бе хвърлил на пода. Друг го прегърна и му бутна чаша в ръката. Трети, с едро, червендалесто тексаско лице беше прегърнал бармана. Четвърти държеше плакат, на който се виждаше ликът на президента в анфас и в профил. „ТЪРСИ СЕ ЗА ИЗМЯНА. ТОЗИ ЧОВЕК СЕ ТЪРСИ ЗА ПРЕДАТЕЛСКА ДЕЙНОСТ СРЕЩУ СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ“, гласеше надписът. Марк се върна бегом, преследван от смях, напомнящ зловещия грак на тропически птици, и започна да нахълтва от стая в стая. Накрая видя Морган да излиза от мъжката тоалетна. Марк го настигна, хвана го за раменете и се взря в лицето му. Под момчешките му очи бяха избили червени петна, усмихваше се глупаво.