Специалист от Сицилия
- Автор: Луис Норман
- Язык: болгарский
- Переводчик: Желяз Янков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Специалист от Сицилия». Краткое содержание книги:
Спина, който чакаше в Антигуа — с все по-слаба надежда — да си възвърне влиянието в Куба, неочаквано бе посетен от Брадли. Двамата се отправиха към брега, където нямаше жива душа.
— Ти си човек на действието — каза Брадли. — Как понасяш такъв живот?
— Нямам друг избор — отвърна Спина. — Късметът ми ме изостави.
— Все още ли мислиш, че някой ден ще се върнеш?
— Не — докато онзи, който се намърда на топлото местенце, стои в Белия дом.
— Точно затова дойдох да си поговорим — каза Брадли. — Сега се подготвя една операция. Можеш да се измъкнеш от всичко това и отново да заживееш истински живот.
— Я да чуем?
Брадли изясни плана, който щеше да промени съдбините на Америка и да открие пътя за златния век на справедливостта и просвещението.
— И какво накара Ричардс да се включи в играта? — попита Спина.
— Аз му помогнах в аферата с Коболд, пък и успях да направя нещичко за Виктор ди Стефано. Той много обича това момче. Може би по този начин иска да изрази благодарността си.
Устните на Спина се разтеглиха в усмивка, която разкри порцелановата белота на зъбите му.
— Знаеш ли какво ще ти кажа, Брадли? Харесваш ми — винаги си ми харесвал. Де аз да можех да уреждам нещата като теб. А с какво ще ми се отплатиш?
— Като начало ще отменя заповедта за депортирането ти.
— Кажи ми аз какво трябва да направя за теб.
— Да се заемеш с рипулитурата — отвърна Брадли.
— С какво? Господи, нима все още се говори за рипулитура? Слушай, не можем ли просто да си говорим на английски?
— Исках да кажа с прочистването, което ще последва. Винаги съм смятал, че в това ти си истински специалист, особено откакто мистър Масерия се прости с белия свят.
— Но какво мога да направя аз, след като съм забутан в тази дупка?
Брадли се спря изведнъж и двамата застанаха един срещу друг — Спина, усмихнато, издокарано джудже със сбръчкана загоряла кожа, които хармонираше с плавеите, изхвърлени от водата на брега; Брадли, тръпнещ от възбуда, сякаш по тялото му течеше електрически ток.
— Посветих няколко години на изучаването на твоята житейска история — каза Брадли. — Вероятно съм открил само върха на айсберга и все пак, струва ми се, научих достатъчно.
— Продължавай — отвърна Спина. — Какво научи?
— Научих как се манипулира с хора — каза Брадли. — Ти беше цар в това отношение. По власт ти съперничеше на президента на Съединените щати.
Споменът за миналото засенчи ироничната усмивка на Спина.
— Да, май наистина имах доста приятели — отвърна той.
— Какво значи „имах“? Ти все още имаш. Във всеки град на Щатите, и сам го знаеш. Хиляди членове на твоята прословута организация ще бъдат много доволни ако могат да ти услужат. И това знаеш, нали? Само пръста си да помръднеш, и те ще дотичат. Каквото и разчистване да е необходимо, те с радост ще го направят за теб.
— Може би, може би. На времето помогнах на някои и сега все ще се намерят двама-трима, които биха ми направили услуга.
Брадли усети, че е на прага на успеха.
— Не мисля, че държиш да живееш в Щатите — каза той, — и все пак не би било зле да знаеш, че стига да поискаш, можеш да се върнеш.
— Наистина ще ми е приятно да се видя отново с някои от момчетата — каза Спина. — Да си призная, старите приятели ми липсват.
В едно приятно есенно утро в Сицилия, на път за дом за безпризорни деца в Палермо, натоварен със сладкиши и играчки, дон К. усети остра болка в гърдите, последвана от силен световъртеж. Спря колата, покатери се на ниския крайпътен насип и приседна там; на фона на притъмнялото небе пред погледа му се поклащаха червените гроздове. Когато шофьорът му се наведе над него и долепи ухо до устните му, Дон К. успя да промълви: „Колко прекрасен е животът!“. Това бяха последните думи на този възрастен човек, който цяло десетилетие бе тайният управник на Сицилия. Погребението му бе най-внушителното след погребението на Гарибалди, а за да се поддържа редът на движението, от Палермо трябваше да бъде извикана моторизирана полиция.
Новината за смъртта на дон К. бе съобщена на Марк от дон Винченте.
— Това променя всичко. Ето защо те повиках. На погребението пискюла е поел дон Джузепе.