Специалист от Сицилия
- Автор: Луис Норман
- Язык: болгарский
- Переводчик: Желяз Янков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Специалист от Сицилия». Краткое содержание книги:
— Мислите ли, че някой ден ще мога да се върна в Щатите, мистър Ричардс?
— Разбира се, защо не?
— Може би след две или три години?
— Е, да речем, най-много пет. С ново лице и нова самоличност. Уилбър Дж. Лънт от Рио де Жаненро, Бразилия. Как ви се струва?
— Всичките ми приятели ме мислят за умрял. Смятате ли, че ще мога да им се открия? Зная, че това трябва да бъде направено дискретно.
— След време, може би. Сега би създало прекалено много неприятности. Но някой ден вероятно ще можем да го направим. Ще трябва да помисля за това.
— Наистина би било великолепно да се върна в Канада за летните полети. Канада е страхотно място през лятото. Под теб се простират хиляди мили борова гора и в тях няма нищо освен мечки и лосове. Човек има чувството, че цялата страна му принадлежи. Мога ли да разчитам, че ще летя догодина в Канада, мистър Ричардс?
— Няма никакво съмнение — отвърна Марк. — Идния юни ще бъдете там и ще оглеждате всички тези хиляди езера, които толкова си приличат.
— Мистър Ричардс, за тази работа, която сега ми предлагате: можете ли да ми кажете за какво точно става въпрос?
Марк поклати глава.
— Не мога да ви съобщя подробности, Хари, тъй като сам не ги знам. Исках да се срещна с вас, за да разбера дали сте съгласен по принцип. Единственото, което засега мога да ви кажа, е, че вероятно ще е нещо като полета до Гватемала. Ако изобщо се осъществи, разбира се, защото още нищо не е окончателно решено. Това е само предварителен разговор, за да видя дали бихте се заели с подобно нещо.
— Разбира се, че бих се заел — отвърна Морган. — Бих се заел с каквото и да е, само и само да се измъкна оттук. — В скованата му усмивка имаше следа от тревога. — Моля ви, не си мислете, че си пъхам носа в личните ви планове, мистър Ричардс. Когато вземете решение, бих искал само да зная колко ще трае полетът, тъй като ако разстоянието е голямо, ще трябва да помислим за допълнителни резервоари за гориво. Повярвайте — интересуват ме само техническите подробности. Останалото не е моя работа. Когато сте готови, трябва само да ми съобщите колко мили трябва да прелетим, а другото оставете на мен.
14
Знаейки, че Марк е намерил необходимите хора, през следващите шест месеца Брадли не губеше напразно времето си. Второто пътуване из Тексас за набиране на средства даде по-добри резултати от първото. Той се обърна за помощ към такива хора, чиято дискретност съперничеше на богатството им, и успя да прехвърли четвърт милион долара в една банка в Трухильо Сити, откъдето Марк бе упълномощен да тегли. „Нужен ни е самолет с далечина на полета до хиляда и петстотин мили — писа той на Марк. — И то такъв, в който да могат да се поставят допълнителни резервоари за гориво.“ Марк уреди покупката на двумоторен „Бийчкрофт“ и Морган, извън себе си от радост, че отново е на щурвала, скоро започна да удивява жителите на Доминиканската република със смелите си акробатически номера в небето.
Марк се завърна в Солсбъри, обяви за продан къщата си на „Шамплейн“ авеню и се настани в един хотел в центъра на града. За бъдещето хранеше предпазливи надежди. Сдържано вежливите писъмца, с които Тереза отначало му съобщаваше, че е получила парите за издръжката на децата, бяха последвани от писма, в които имаше поне някакви вести, както и грижливо прибавени послеписи от Мартин и Луси. Марк се опитваше да сложи ред в работите си в Солсбъри, тъй като възнамеряваше, щом изчезне опасността, да го депортират, да замине — вероятно за Калифорния, където имаше връзки с италианците, производители на вино. Надяваше се, че накрая упорството на Тереза ще бъде сломено и тя ще се върне при него и ще заживеят в нова среда, където никой няма да ги познава.
Очаквайки делото си в затвора на Луисбърг, известен като „пандиз за мафиоти“, Виктор трупаше килограми от първокачествени бифтеци. Тъй като стана ясно, че има влиятелни познати, към него се отнасяха със страхопочитание както затворниците, така и пазачите, а оправдаването му, ако изобщо се стигнеше до съд, се смяташе за несъмнено. Той бе наследил семейната мания по домашни животни и държеше в килията си една клетка с бели плъхове и една мина, която говореше със силен бруклински акцент. Понеже разполагаше със свободно време, пишеше на Марк и Спина почтителни многословни писма, изпълнени с подробности за затворническия живот.