Сборник трилогия „СКЪПОЦЕННИ КАМЪНИ”

— И дим да го няма — отбеляза Ксемериус. — Не е особено възпитано.

— Какво се е случило? — извиках след Гидиън.

— Брат ми е избягал от вкъщи — отговори той, без да се обръща или да забавя крачка. — И познай от третия път накъде е тръгнал.

Но вече бе завил зад ъгъла, още преди първия ми опит да позная.

— Май е по-добре да не залагам на Фиджи — измърморих.

— Мисля, че не трябваше да се въргаляш с него в сеното — рече Ксемериус. — Сега си мисли, че си лесна и няма да си дава никакъв зор.

— Затваряй си устата, Ксемериус. Приказките за сено съвсем ме изнервят. Само малко се целувахме.

— Няма причина да се изчервяваш като домат, сладурче!

Допрях длани до пламналите си страни и се ядосах.

— Хайде да продължаваме, гладна съм. Днес поне имам някакъв шанс да получа нещо от вечерята. И пътьом може и да успеем да хвърлим поглед на тайнствените мъже от вътрешния кръг.

— Само не и това! Стига ми, че цял следобед ги подслушвах.

— О, страхотно! Разказвай!

— Скука! Мислех, че ще пият кръв от черепи и ще рисуват тайнствени руни по ръцете си. Но не, само приказваха и то облечени в костюми с вратовръзки.

— И за какво приказваха?

— Чакай да видя дали ще мога да си спомня — каза Ксемериус и се прокашля. — Основно ставаше дума за това дали е възможно да се нарушат златните правила, за да се устрои засада на Черен турмалин и Сапфир. Според едните: "Това е супер идея", според другите: "Не, в никакъв случай"; после пак едните: "Напротив, иначе светът никога няма да бъде спасен, страхливци такива", на което другите отвърнаха: "Това е нещо лошо, неморално, освен това застрашава последователността на времето"; а после пак едните: "Да, но е все тая, щом по този начин ще бъде спасен светът"; после следваха прекалено патетични дрънканици и от двете страни и мисля, че това беше моментът, в който заспах. В заключение, всички бяха единодушни, че за съжаление Диамантът има склонност към самоволни действия, докато Рубинът, изглежда, е една малка глупачка и затова не може да участва в мисиите "Операция Опал" и "Операция Нефрит", просто защото е тъпа. Следиш ли ми мисълта?

— Аха...

— Естествено, аз те защитих, но те не ме чуха — продължи Ксемериус. — Говореха за това, че трябва да те държат колкото е възможно по-надалеч от всякаква информация. Че заради липсата ти на възпитание, невежеството ти и вродената ти наивност дори и в момента представляваш заплаха за сигурността и си самото олицетворение на недискретност. Във всеки случай смятат да наблюдават и твоята приятелка Лесли.

— По дяволите!

— Добрата новина е, че стоварват вината за твоята некадърност изцяло върху майка ти. Винаги и за всичко са виновни жените, по този въпрос потайните господа бяха единодушни. А след това заговориха за доказателства, като сметки за шивачи, писма, логически заключения и след още малко приказки всички се съгласиха, че Пол и Люси са избягали с хронографа в 1912 година, където живеят сега. Като в този случай думата сега не е съвсем подходяща. — Ксемериус се почеса по главата. — Все едно, във всеки случай двамата се крият там, всички са убедени в това, и при следващ удобен случай твоят чудесен, силен герой трябва да ги издири, да им източи от кръвта и да им вземе хронографа. И после всичко се започна отначало... дъра-бъра, златни правила, високопарни приказки...