Кървав лабиринт
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Тони Хил и Карол Джордан #5
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кървав лабиринт». Краткое содержание книги:
Пола погледна Стейси, която поклати глава.
— Не, шефе. Нямаме никакъв напредък.
— А и аз не можах да науча нищо от родителите на Роби. Никога не са чували това име. Следователно нямаме никакви реални улики за проследяване по случая с убийството на Роби — всички се спогледаха, видимо разочаровани. — Бих предпочела да не беше така, но при това положение никой не може да твърди, че сме проявили небрежност, обръщайки се към други разследвания. А току-що ни сервираха нещо, което наистина заслужава внимание. Преди седем години един висш служител на криминалната полиция в Брадфийлд напусна службата при малко неприятни обстоятелства — каза Карол, а образът на някогашния й шеф се появи в съзнанието й въпреки волята й.
— Попай Крос — каза Кевин.
Карол кимна.
— Точно така. Е, днес следобед Том Крос изкупи вината си. Той беше един от истинските герои, които изнасяха ранените на сигурно място след избухването на бомбата. В края на краищата се наложило да закарат самия него в болницата. Починал там днес, в късния следобед. Но причината за смъртта няма връзка с усилията, които е положил след бомбения атентат. Според лекуващата лекарка е бил отровен.
— Отровен ли? — прекъсна я Пола. — С рицин като Роби ли?
— Не, не е било рицин. Но лекарката, която се занимавала с Том Крос, е същата, която се досети, че Роби е отровен с рицин — отвърна Карол.
— Следователно тя или е много проницателна, или си измисля като барон Мюнхаузен — отбеляза Крис. Според Карол не го каза съвсем на шега.
— Е, именно това трябва да си изясним. Пола, искам да отидеш в спешното отделение на „Брадфийлд Крос“ и да поговориш с доктор Блесинг.
Изражението на Пола показа съвсем ясно какво мислеше. Докато останалите щяха да навлязат в голямата игра, на нея й подхвърляха някакви второстепенни дреболии.
— Ама, шефе…
— Пола, никой от нас не умее да води разпити по-добре от теб — а освен това вече я познаваш. Искам ти да свършиш тази работа, защото имаме нужда от всичко, което може да се измъкне от нея. Каква е била отровата, кога най-вероятно му е била дадена. Постарай се да изпратят образци в токсикологията и се опитай да се добереш до всички лабораторни резултати, с които разполагат в болницата. Стейси, след като измъкнеш от хард диска на лаптопа на Азиз всичко, което успееш, го предай любезно на антитерористите, които са в стаите на HOLMES. Всички останали тръгват с мен. Време е да започнем да вършим това, за което ни се плаща.
— Това убийство на Том Крос ме кара да се чувствам някак странно — заяви Кевин, докато Крис лавираше с колата през натовареното улично движение към адреса на Юсеф Азиз.
— Защо, защото си го познавал ли?
— Е, да, вероятно и затова. Но всъщност имам предвид тази история с отровите. Ако между случаите с Дани Уейд и Роби Бишоп съществува връзка, това са вече двама души, завършили гимназията „Харистаун“, които са умрели от отрова, нали?
— Така е. Но ми се струва, че няма особено значение кое училище са завършили.
— Така ли мислиш? А ще те изненада ли фактът, че и Том Крос е завършил „Харистаун“? — Кевин барабанеше с пръсти по коленете си. — И той е един от тези, които започват от нищото и изведнъж забогатяват. Спечели от тотото, нали знаеш.
— Не, нямах представа — каза Крис. — Но ти си прав, малко е странно. Все пак сигурно е само това, обикновено съвпадение.
Кевин поклати глава.
— Не. Три е цифрата, която превръща случая в нещо по-различно от странно съвпадение.
Крис изруга, когато един бял микробус я засече и мина пред нея.
— Как е възможно? Искаш да кажеш, че някой избива хора, завършили училището, в което си учил и ти, само защото са спечелили доста пари? Казвам ти, дори Тони Хил би се поколебал да приеме такова предположение.
— Не може да се противоречи на фактите.
— Но ние почти не познаваме фактите — изтъкна Крис. — Все пак, ако мислиш, че си на вярна следа, няма да е зле и самият ти да бъдеш нащрек — допълни тя шеговито.
— Какво искаш да кажеш? Че аз нямам пукната пара — отвърна Кевин.
— Да, ама караш кола на богаташ — заяви тя, намалявайки скоростта, за да влезе в последния завой преди мястото, към което се бяха запътили.