Кървав лабиринт

Стъписана, Карол се залавяше за сламки:

— А не мислите ли, че след случая с Роби на нея й се привижда отрова наляво и надясно?

— Предполагам, че не е изключено. Тя казва, че в случая не ставало дума за рицин. Но е на мнение, че пак става дума за растителна отрова — бучиниш или нещо подобно. Казано накратко, отказва да издаде смъртен акт, съгласно който смъртта е настъпила по естествени причини или поради нещастен случай.

— Следователно говорим за убийство, така ли? — попита Карол.

— Така изглежда. Поне според доктор Блесинг. Искам твоите хора да се заемат с този случай. Той беше един от нас, независимо от това, което се случи в края на кариерата му. Трябва да търсите и възможни връзки с отравянето на Роби Бишоп. Може да поискаш и мнението на Тони, ако е в състояние да се занимава с това — Брандън дръпна някакво влакънце, залепило се за черния му панталон. — Съзнавам иронията на положението, като си спомня какво беше мнението на Том за Тони и хората като него. Но ние сме длъжни да вложим максимални усилия в това разследване. Оставете разговора с вдовицата за утре, но още днес някой от вас трябва да поговори с доктор Блесинг. Тя вероятно ще е до късно в спешното отделение.

Той стана и взе фуражката си.

— Ще се постараем да направим най-доброто, на което сме способни — каза Карол. — Но днес в Брадфийлд имаше още трийсет и пет убийства. Опитваме се да отделим необходимото внимание и на тях.

Брандън се извърна отново към нея. Лицето му беше напълно безизразно.

— Остави тази работа на отдела за борба с тероризма. Заемете се с Том Крос.

— Моите уважения, сър, но…

— Това е заповед, главен инспектор Джордан. Очаквам първия ви доклад в понеделник.

Той излезе от кабинета й, изправен като на парад.

— Нищо не е както трябва — измърмори Карол под нос. — Това е просто нередно. — Облегна се на стола си и в продължение на пет минути се взира в тавана. После скочи на крака, отвори вратата на кабинета и каза: — Елате всички тук.

Те се натъпкаха вътре, Крис и Кевин заеха столовете с правото си на по-високостоящи по чин.

— Съжалявам, че ви извиках тук — каза Карол, — но не искам някой да смути случайно разговора ни. Сам, хвърляй по едно око на външната врата. И тъй, ето в какво се състои работата. Знам, че всички изпитвате гняв и възмущение поради атентата на „Виктория Парк“, също като мен самата. Това е ужасно преживяване за всички. Но нашата работа налага да потиснем емоционалните реакции и да вършим това, което действително е необходимо. — Тя прокара пръсти през разчорлената си руса коса и тръсна глава. — И аз съм убедена, че също като мен и вие сте твърдо решени да постъпите именно така. Проблемът обаче е там, че ни е наредено да не се занимаваме с разследването на смъртта на трийсет и петимата загинали на наша територия днес следобед. Най-малкото не и преди антитерористите да са ни възложили някакви задачи във връзка с това разследване. Е, за вас не знам, но мен това не ме устройва. Възнамерявам да проследя всички попаднали ми улики, свързани с атентата. Ние имаме идеалната изходна позиция — това тук е нашият район, който познаваме идеално. Ще предаваме резултатите на антитерористите, но като начало това, до което се доберем, остава при нас. Този подход по всяка вероятност няма да се отрази добре на кариерите ни, но аз не съм избрала тази работа заради славата и почестите. Ако някой от вас не е съгласен, нека го каже сега. Няма да ви упреквам, толкова повече, че има предостатъчно друга работа, с която бихте могли да се заемете — тя ги изгледа въпросително. Никой не помръдна. — Добре, тогава. Излиза, че се заемаме заедно с тази работа. И така… — тя забеляза, че Стейси повдига пръст. — Да, Стейси?