Кървав лабиринт
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Тони Хил и Карол Джордан #5
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кървав лабиринт». Краткое содержание книги:
— Вече разполагаме с лаптопа на Юсеф Азиз — каза Стейси. — Кевин и Пола го донесоха от дома му.
Карол се намръщи.
— Кой е Юсеф Азиз?
— Атентаторът — отвърна Кевин и се зае да й описва всичко, което бяха открили двамата с Пола. — Не искахме да ви се обаждаме, докато бяхте при антитерористите — каза той, извинявайки се.
— Няма проблем. Добра работа сте свършили. Как вървят нещата при теб, Стейси?
— Опитал се е да замете следите си, но всичко е останало на хард диска. Рецепти за производство на ТАТР, как да сглобим взривно устройство, как да се направи детонатор. Изтрити запитвания до търговци за наличност на определени химически вещества. Ще копирам всичко, преди да предадем лаптопа на антитерористите. Това, което е интересно… — тя замълча, обзета от внезапна неувереност, защото излизаше от границите на своята специалност.
— Да? — попита Карол. — Какво е интересното?
— Ами всъщност отсъствието на интересни неща — отвърна Стейси. — Като изключим изличените запитвания за химикалите, от този лаптоп не е изпращан никакъв мейл. Няма нищичко, което да подсказва наличието на други конспиратори. Напълно чист е. Или някъде другаде има друг компютър, или заговорниците са общували с помощта на ръчно писани текстове или лично, или е работил абсолютно сам.
— Трябва да е ползвал и някакъв компютър на местоработата си. Имат семейна фирма, несъмнено е имал достъп до други компютри — каза Крис.
— Късно е вече — отвърна Стейси. — Антитерористите са ги докопали.
— От къде знаеш? — попита Крис.
— От репортажите по „Скай“. Току-що показаха как мъжете в черно нахлуват във „Фърст Фабрикс“ и изнасят отвътре компютри и периферии — каза Стейси. — Това е предимството да разполагаш с два монитора.
— Благодаря, Стейси. Това ни даде храна за размисъл — каза Карол. — А има още нещо, което, доколкото мога да преценя, на този етап е известно единствено на нас. Сам?
Сам изправи рамене, винаги готов да се поперчи.
— Открих нещо много интересно на „Виктория Парк“. Когато Крис разпрати съобщението, че заподозреният е млад мъж с азиатски произход, облечен в работен гащеризон и с бейзболна шапка, тъкмо минавах покрай задната част на трибуната и какво да видя — насреща ми върви млад азиатец с работен гащеризон и бейзболна шапка. Така че тутакси се насочих към него. Оказа се, че дори не е мюсюлманин. Казва се Виджай Гупта и работи на стадиона като чистач. Описах му терориста, за да видя как ще реагира, и когато стигнах до микробуса на „А1 Електрикълс“, забелязах, че се напрегна. Не искаше да говори, но аз го притиснах и той каза, че е видял подобен микробус в четвъртък вечерта. Отишъл с брат си на гости на някакъв братовчед, който живеел в гарсониера под наем в Колтън, и тогава забелязал микробуса, защото той бил паркиран отзад, за да не пречи, там, където паркирали обикновено той и братовчед му, за да не се дразнят останалите наематели — а пък не го бил виждал никога преди.
Сам не можа да удържи самодоволната усмивка, която се изписа по лицето му.
— Искаш да кажеш, че си взел адреса, преди да те замъкнат на Скаргил Стрийт? — каза сковано Кевин.
— О, да, взех адреса — Сам взе лист хартия и маркер от бюрото на Карол, записа нещо на листа, а после им го показа. — Може да се каже, че разполагам с адрес.
— Не, Сам, не си взел никакъв адрес. Получихме анонимно обаждане — каза твърдо Карол. — Отношенията ни с антитерористите и без това са достатъчно сложни, за да се стараем да ги усложняваме допълнително. Получили сме анонимен сигнал по телефона и сме решили да направим проверка, преди да съобщим на отдела за борба с тероризма, за да не си губят излишно времето, ако се окаже фалшива тревога. Това ще бъде позицията ни. А сега, преди всички да се заемем с тази работа, има още няколко неща, които трябва да се обсъдят. Пола, знам, сигурно ти се струва, че това се е случило преди години, но все пак успя ли да намериш други следи от Джак Андерсън?