Кървав лабиринт

— Да повикаме ли специалисти по обезопасяване на взривове, за да прегледат сака? — попита Кевин с изопнато от притеснение лице.

Първият й порив беше да каже: „Не, по дяволите с тези проверки“. Но когато обмисли инстинктивната си реакция, не можа да открие никакво основание за нея. А без основание не можеше да изложи на такъв риск живота на всички. За момент се поколеба, което я накара да се подразни от самата себе си. Редно беше да вдъхва увереност на хората си, а не да им дава поводи за безпокойство.

— Само минутка — каза тя и излезе на площадката. Извади мобилния си телефон и набра номера на болничната стая на Тони. Той вдигна слушалката при първото позвъняване и каза:

— Карол.

Това я учуди, защото на дисплея на болничните телефони не се изписваше номера на повикването. После разбра, че той надали очаква обаждания от някой друг.

— Здравей — каза тя.

— Как си?

— Аз съм добре. Но имам нужда от помощта ти. Представи си, че сме в гарсониерата, която атентаторът е използвал, за да сглоби взривното устройство. Няма доказателства, че е участвал втори човек. До вратата има някакъв сак. Съществува ли вероятност и в него да е заложено нещо?

— Не — Тони беше категоричен.

— Защо? Искам да кажа, и на мен инстинктът ми подсказва същото, но все пак защо?

— Всичко това е жест на презрение, с който искат да ни кажат „Вижте, ето ни тук, сред вас. Ето как работим, ето кои сме. Искаме да ви покажем колко лесно стават тези неща всъщност“. Спокойно, Карол, отвори сака.

Тя въздъхна облекчено.

— Благодаря.

— А ако се окаже, че греша, и хвръкнеш във въздуха, ще те черпя една вечеря.

По гласа му се познаваше, че се усмихва. Тя отвърна:

— Ще ти се обадя по-късно.

— Направо ела, когато свършиш. Няма значение колко късно може да стане, просто ела.

— Ще дойда — тя изключи телефона и се върна в гарсониерата. Другите трима се бяха струпали край дъската за сушене на съдове и четяха някакъв списък с инструкции, закован на стената.

— Организиран мръсник — отбеляза Крис.

— Но все още няма и следа от съучастници — каза Сам.

— Отваряме сака — заяви Карол. — Всъщност аз го отварям. Вие тримата излизате на площадката.

— Не откачай — възрази Крис. — Ако за теб не съществува опасност, не е опасно и за нас, нали? — Двамата мъже като че ли не бяха много убедени, но не тръгнаха към вратата — Хайде, хайде, онези от Ал-Кайда не залагат взривове на местата, където изработват бомбите си — те искат да разберем колко са способни — и докато говореше, тя сграбчи сака, постави го на тясното легло и дръпна ципа.