Дневната война
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Demon Cycle #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-390-2
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дневната война». Краткое содержание книги:
Арлен Бейлс, някога обикновен човек, се е превърнал в нещо повече — Защитения, изписал кожата си с чудовищни защити и равен по сила на всеки демон.
Арлен отрича, че е Избавителя, ала колкото повече се стреми да е близо до народа, толкова по-пламенно хората го боготворят. Мнозина искат да го следват, ала пътят на Арлен заплашва да го отведе до мрак, в който само той може да се спусне и от който може да няма връщане назад.
Единствената надежда Арлен да остане в човешкия свят или да не е сам в света на демоните е Рена Танър, свирепа млада жена, която сама рискува да се изгуби сред силата на завладялата я демонична магия.
Ахман Джардир е изковал от войнствените пустинни племена на Красия единна армия, сееща смърт сред демоните, и се е провъзгласил за Шар’Дама Ка, Избавителя. Той обладава мощта на древни оръжия — Короната и Копието на Каджи, — убедително утвърдили претенциите му, и вече огромни части от зеленоземската шир са се преклонили пред него.
Ала Джардир не се е сдобил сам с властта си. Възходът му е плод на Първата му съпруга, Иневера, лукава и могъща жрица, която може да чете бъдещето с костената си магия. Миналото и мотивите на Иневера са забулени в тайна и дори Джардир не ѝ се доверява изцяло.
Някога Арлен и Джардир са били почти братя. Сега ги разделя горчива вражда. Докато враговете на човечеството се надигат, единствените двама мъже, способни да ги победят, са разкъсвани от най-смъртоносните демони от всички — тези на човешкото сърце.
— Мисля, че майка ми харесва фургона ти твърде много — каза Лийша. — След като спрем за обяд, може да не иска да се върне тук.
— Там е малко студено в момента — отвърна Роджър. — На Аманвах и Сиквах не им се понрави идеята да останем сами.
— Ще трябва да го преодолеят. — Лийша кимна към прозореца, където тъкмо се виждаше преминаващият Кавъл. — Както и Ахман. Не съм се съгласявала да се лишавам от всякаква мъжка компания през живота си, когато преспах с него, независимо какво си мислят хората му.
— И аз точно това имам предвид — съгласи се Роджър, — но мисля, че ще водим непрестанна битка.
Лийша се усмихна.
— Доколкото разбирам, бракът си е точно това. Съжаляваш ли за решението си?
Роджър поклати глава.
— На никого не му танцуват безплатно. Пуснах пари в шапката, но Ядрото да ме вземе, ако позволя да ми съдерат кожата.
Лийша кимна.
— Та какво си струваше да разгневиш така жените си?
— Твоят избраник.
— Той не е… — започна Лийша.
— Разпореждаш се с красианците, все едно е — прекъсна я Роджър. — Кое от двете е в крайна сметка?
Лийша усети пробождаща болка в слепоочието си и се престори, че си приглажда косата, за да го разтрие.
— Какво ти влиза в работата? Не се посъветва с мен за своя годеж.
— Съпругите ми не отвличат всяко момче под петнайсет — каза Роджър. — Ако дори половината успеят да преминат през Хану Паш…
— След няколко години Ахман ще има армия от тесиански фанатици, достатъчно голяма, за да превземе всичко от тук до крепостта Мливари — довърши Лийша. — Не съм сляпа, Роджър.
— И какво ще правим тогава? — попита той.
— Ще си направим собствена армия — каза Лийша. — Хралупата трябва да продължи да се разпростира и трябва да обучим още дървари. Ахман ни нарежда сред красианските племена и няма да ни нападне, освен ако ние не го нападнем първи.
— Наистина ли го вярваш? Признавам, че не е такъв, какъвто си го представях, но може ли да му се вярва?
Лийша кимна.
— Ахман е много други неща, но преди всичко е открит. Не са никаква тайна плановете му да завладее всекиго, който не се присъедини драговолно към армията му за Шарак Ка, но това не значи, че ще се разпорежда с тях както си иска през деня.
— Ами ако значи точно това?
— Тогава може би ще приеме ръката ми като символична победа над Хралупата. Не е идеалният ми избор, но е по-добре от открита война.
— Може да спасим Хралупата — каза Роджър, — но Лактън още е на бесилото. Градът може да издържи повече от крепостта Райзън, но селцата са невъзможни за защитаване. Красианците скоро ще започнат да ги поглъщат.
— Съгласна съм. Но не можем да направим кой знае какво.
— Можем да ги предупредим — каза Роджър. — И да им кажем да предадат предупреждението нататък. Да им предложим убежище и обучение в Хралупата, докато пътищата са още свободни.
— И как да направим това? — попита Лийша.
Роджър се усмихна.
— Изиграй си ролята на принцеса. Поискай да спиш под покрив всяка нощ, докато минаваме през Лактън, и повече никой да не бъде гонен от странноприемниците заради нас. Ще свиря за пръв път новата си песен и ще ми трябва публика.
— Не мисля, че това е добра идея, господарке — каза Кавъл. Той беше най-високопоставеният шарум и червеният му воал висеше под лицето на пладнешкото слънце. Бяха се спрели за кратко за обяд и за да могат всички да се поразтъпчат. Тонът на офицера беше учтив, но под лустрото му имаше раздразнение. Не беше свикнал да се обяснява на жени.
— Не ме интересува какво мислиш, шарум — каза Лийша. — Няма да спя на пътя върху камънаци, когато по целия път почти до Хралупата има напълно приемливи странноприемници.
Кавъл се намръщи.
— Вече не сме в земите на Шар’Дама Ка. По-безопасно е…
— Да се разполагаме на пътя, където да ни връхлетят бандити? — прекъсна го Лийша.
Кавъл се изплю върху пръстта.
— Чините страхливци няма да посмеят да ни нападнат нощем. Алагаите ще ги изколят.
— Бандити или демони, няма значение. Не искам да прекарвам нощите си в компанията на кои да е от тях — сопна се Лийша.
— Господарката не е показвала страх от алагаите преди — посочи и Кавъл. — Повече бих се тревожил за предателски копия в някое безизвестно поселище на чини.
— Какво става тук? — попита Аманвах и отиде при тях.
Кавъл моментално падна на едно коляно.