По-кротко лейди!
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «По-кротко лейди!». Краткое содержание книги:
Лейди Ема Уелс-Финч, твърде благонравната директорка на английско девическо училище, е жена с мисия – тя разполага само с две седмици, за да погуби репутацията си. Когато пристига в Тексас с развети поли, строго насочен чадър и прекрасни чувствени устни, от които се сипят заповеди, тя твърдо вярва, че само едно нещо може да я спаси от домогванията на надутия, превзет и тесногръд херцог Бедингтън: пълен и абсолютен позор.
ЕДНО ЛОШО МОМЧЕ ОТ ТЕКСАС
Световноизвестният голфър и плейбой Кени Травълър от дете е свикнал да получава всичко, което поиска, а сега е отстранен от любимия си спорт. Само едно нещо може да спаси кариерата му – пълна и абсолютна почтеност!
За нещастие, той е изнуден да бъде шофьор на властната, прекалено целеустремена лейди Ема, която на свой ред е твърдо решена да овършее всички кънтри барове, студиа за татуировки и е готова на нещо по-лошо… много по-лошо.
Когато един страхотен мъж, който не може да си позволи още един скандал, се срещне с една твърдоглава жена, решена да предизвика скандален фурор, може да се случи всичко. Но любов? Това е невъзможно. Това е възмутително. Това е… неизбежно!
— Какво направихте с нея! – изрева Кени, макар вече да бе разбрал, че Ема не е с тях, така че не биха могли да са й сторили каквото и да било.
Дали се ухили, но Франческа смръщи чело.
— О, Кени, нима вече успя да я изгубиш! – простена тя.
Той се завъртя кръгом и хукна към паркинга. Ема нямаше кола, беше разстроена и навярно е решила да се поразходи. Сигурно в момента крачи сама по магистралата край осевата линия като старателен сержант, като от време на време се навежда да вдигне някой боклук. И Господ да е на помощ на този, комуто му хрумне да се изплюе през прозореца на пикапа си.
Кени се затича покрай редиците коли към изхода, пришпорен от тревогата, растяща в гърдите му. Ема му беше твърде ядосана, за да обръща внимание къде върви. А той нямаше дори смътно обяснение защо е толкова бясна. Но дълбоко в душата си имаше съвсем ясна представа. Още от самото начало беше непостоянен и неискрен с нея и сега тя не вярваше в чувствата му.
Спря да тича, когато стигна до входа на паркинга и огледа шосето, но не забеляза нищо особено, освен стар син додж да се носи в едната посока и един буик „Парк Авеню” в другата. Може би грешеше и тя изобщо не е идвала насам. Може би е влязла в клуба и се е отправила към салона да пийне нещо разхладително.
Кени се завъртя на пети, отново прекоси паркинга на бегом, профуча край четата Бодин и нахлу в клуба. Но тя не беше в салона. Никъде я нямаше.
Ема се бе облегнала на оградата и бе вперила поглед в емутата на Тори, които пасяха кротко на ливадата. Целият й гняв се бе изпарил, изместен от странно вцепенение. За пореден път Кени бе използвал чувствата й срещу самата нея. Но това беше за последен път.
Младата жена нямаше представа на какво се дължеше сценката на осемнайсетия грийн; чувстваше единствено, че отново я бяха манипулирали. Някак си се бе превърнала в пешка в играта на Кени срещу Дали Бодин. Е, вече й бе дошло до гуша! Повече нямаше да допусне чувствата й да бъдат пометени във водовъртежа, в който се бе превърнал животът на Кени Травълър.
Каква глупачка беше! Като всяка друга жена на света, влюбила се в неподходящ мъж, тя си бе въобразила, че може да го промени, но това не бе съдено да се случи. А днес с лъжливото си признание в любов той завинаги бе разбил сърцето й.
Едно от по-големите емута вдигна глава и любопитно я заразглежда. Ема никога в живота си не се бе радвала толкова, както когато видя Шелби и Тори да завиват зад ъгъла на сградата на клуба, веднага щом Кени изчезна вътре. Само един поглед към нея им бе достатъчен да я качат в беемвето на Тори и да я доведат тук.
През целия път двете я подпитваха в типичния американски стил, настоявайки да им разкрие тайните си и да им изпее всичко. Тя успяваше да отблъсва настоятелните им атаки, но когато пристигнаха в дома на Травълър, двете отново я бомбардираха с въпросите си.
Ема знаеше, че любопитството им е съвсем добронамерено. Те смятаха, че не могат да й помогнат, ако не знаят истината, ала тя не можеше да им я признае. Истината щеше да я накара да изглежда жалка – „завеяна мила дама”, влюбила се до уши в прекрасен и неустоим плейбой с теменужени очи, неспособен на искрени и дълбоки чувства.
Освен това тя бе разбрала за тях още нещо, което, изглежда, Кени не бе успял да проумее. Въпреки уверенията им, че никога повече няма да му проговорят, задето я бе разстроил, той беше от семейството и те бяха готови да направят всичко за него.
Изглежда, накрая Тори проумя, че Ема има нужда да остане сама, и й предложи да се разходят до кошарата на емутата, за да й покаже своите питомци. И сега, докато се взираше в тромавите и грозни създания, облегната на оградата, Ема реши, че е време да направи това, което трябваше да стори още в неделя. Беше време да се качи на самолета и да се върне у дома.
Кени нахлу през входната врата и едва не връхлетя върху баща си, който се спускаше по стълбата в коридора.
— Къде е тя?
— Къде е кой?
— Да не си посмял да я криеш! Тори вече ми се обади и ми каза, че тя е тук.
— Току-що влизам – отвърна Уорън. – Нямам понятие за какво говориш.
— Аз имам. – Шелби се появи в коридора от задната част на къщата. Когато видя Уорън, тя му се усмихна като възторжена мажоретка, зърнала футболната звезда на училищния отбор. – Не чух кога си дошъл.
Въпреки отчаянието си, Кени забеляза как очите на стареца му светнаха, докато целуваше леко Шелби по бузата.
— Тъкмо идвах да те потърся. Къде е Пити?
— Във вътрешния двор.
— Някой ще ми каже ли къде е Ема? – прекъсна любовното им гукане Кени.
— Да поговорим на двора – предложи Шелби.
— Не желая да говоря в двора. Искам…