По-кротко лейди!
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «По-кротко лейди!». Краткое содержание книги:
Лейди Ема Уелс-Финч, твърде благонравната директорка на английско девическо училище, е жена с мисия – тя разполага само с две седмици, за да погуби репутацията си. Когато пристига в Тексас с развети поли, строго насочен чадър и прекрасни чувствени устни, от които се сипят заповеди, тя твърдо вярва, че само едно нещо може да я спаси от домогванията на надутия, превзет и тесногръд херцог Бедингтън: пълен и абсолютен позор.
ЕДНО ЛОШО МОМЧЕ ОТ ТЕКСАС
Световноизвестният голфър и плейбой Кени Травълър от дете е свикнал да получава всичко, което поиска, а сега е отстранен от любимия си спорт. Само едно нещо може да спаси кариерата му – пълна и абсолютна почтеност!
За нещастие, той е изнуден да бъде шофьор на властната, прекалено целеустремена лейди Ема, която на свой ред е твърдо решена да овършее всички кънтри барове, студиа за татуировки и е готова на нещо по-лошо… много по-лошо.
Когато един страхотен мъж, който не може да си позволи още един скандал, се срещне с една твърдоглава жена, решена да предизвика скандален фурор, може да се случи всичко. Но любов? Това е невъзможно. Това е възмутително. Това е… неизбежно!
— Движи ръцете си, но нищо останало. Действай с раменете, разбра ли? Изнеси стика назад и замахни плавно към топката. Схвана ли?
Вместо да го слуша, тя стисна още по-силно стика, докато заставаше зад топката. Кени осъзна, че се сбъдва най-лошият му кошмар. Беше принуден да остави съдбата си в чужди ръце. И то не в чии да е, а в ръцете на една властна жена, която му бе признала, че го обича. Сякаш отново се бе върнал в детството.
Очите му запариха, като че ли някой му бе хвърлил шепа пясък в лицето, когато тя изнесе стика назад и докосна топката, която се търкулна на четири фута и спря.
— Дупката е ето там! – възкликна той. – Ти дори не приближи към нея!
— Не исках да ударя прекалено силно като Франческа.
Кени скръцна със зъби.
— Франческа трябваше да ударя надолу по склона, а ти – нагоре. Твоят удар трябва да е по-силен.
— Е, да беше ми го казал по-рано, вместо да ме занимаваш с цялото онова бръщолевене.
Бръщолевене!
Кени осъзна, че Дали се взира в него и го фиксира с още по-критичен поглед.
— Франси, ти си на ход. Този път удряш нагоре. Опитай се да приближиш топката до дупката, ясно?
— Разбира се, скъпи.
Франческа отново зае неправилна стойка и Кени метна зловещ поглед към Скийт, обещаващ да го убие на място, ако се намеси. За нещастие, бе избрал да подплаши не когото трябва, защото го предаде собственият му кади.
— Мамо, изтегли десния си крак назад – обади се елейно изменникът, – защото иначе ще удариш накриво вляво.
Франческа, естествено, го послуша, сетне се спря, за да отметне кичур коса от лицето си.
— Ако знаех, че ще играя, щях да си сложа шноли. Случайно да ти се намира някоя, Ема?
— Едва ли. Сега ще отида да проверя в чантата ми.
Тези жени щяха да го довършат!
— Ема няма шноли! – изсъска Кени и сграбчи ръката на жена си, когато понечи да се отправи към количката. – Тази сутрин й взех последната.
Франческа го измери високомерно с поглед, прихвана косата си с една ръка, а с другата замахна по топката и я запрати високо над грийна.
Кени затаи дъх. Ударът й беше прекалено силен, но по някакво чудо траекторията беше идеално права. Ако топката закачи края на дупката, ще падне в нея. Ще…
Топката бръсна дясната страна на дупката и сърцето на Кени се свлече в петите.
Топката се задържа на ръба, сетне бавно се търкулна встрани.
Франческа нададе възторжен писък.
— Почти улучих! Видяхте ли? Видя ли, Дали?
— Разбира се, че видях! – грейна Дали насреща й. – Какво мислиш, Кени? Най-добрият път, който съм виждал да изпълнява тази жена. Удари малко силничко, но е схванала основната идея.
На Кени му призля. Топката на Франческа бе спряла само на няколко инча* над дупката. Дори тя щеше да съумее да я бутне вътре. Ако при следващия път топката на Ема не приближи дупката, тя нямаше никакъв шанс. А на него не му се вярваше, че тя ще е способна на подобен подвиг. Явно беше твърде разконцентрирана. Кени трябваше да направи нещо.
[* 1 инч = 2,54 см. – Б. пр.]
Сърцето му бясно запрепуска. Той приближи към Дали.
— Хрумна ми идея за ново състезание, Дали. Да играем аз и Франческа. На всеки мой удар тя има право на два. Какво ще кажеш, Франси? На теб ти остават един фут до дупката, а на мен почти двайсет и пет. Ако пътят ми е неуспешен, ти печелиш.
Франческа изду обидено устни като малко момиченце, което никак не се връзваше с мозъка й, щракащ като зъби на баракуда.
— За нищо на света! Двете с Ема толкова се забавляваме, нали, Ема?
Частта от лицето на Ема, която се виждаше изпод големите слънчеви очила, бе добила зеленикав оттенък и Кени разбра, че тя се бе досетила, че тук не става дума за обикновена игра на голф, а на карта е заложено нещо много повече.
— Всъщност смятам, че идеята може би е добра, и ако Кени…
— О, не, недей! – Франческа отпусна ръка върху стройното си бедро. – Кени е един от най-добрите майстори с патъра в лигата. Дори и от такова разстояние ще изпрати топката право в дупката и аз ще изгубя. А с теб поне имам някакъв шанс. – Посочи с идеално лакирания си нокът към топката на Кени. – Удряй, Ема.
Кени стисна очи. Франческа сигурно ще пропусне. Но дали Ема ще успее да вкара топката с два удара? Нямаше шанс, ако не приближи дупката.
— Удари гладко – успя да изстиска той през скованите си устни. – Трябва само да доближиш топката до там.
Тя зае правилна стойка, но главата на стика се тресеше, когато замахна назад. Той затвори очи… чу въздишката на Тед… отвори очи…
Топката се бе спряла на два фута и половина.
Сега неговата топка лежеше кротко на близо три фута от дупката, а на Дали само на един. Ако и двете не улучат, резултатът ще е равен. Но топката на Ема беше по-далеч.